ИЗГУБЕНИ В ЧУЖДИЦИТЕ

За чистотата на езика и новите ъпдейти

  • 22.02.2016
  • от Станислава Добрева

-          Hi. Asl pls.

-          14f. U?

Струва ми се, че така започна всичко. Поне при мен, когато за пръв пътсе сблъсках с интернет и по-конкретно първия месинджър mIRC. Всъщност имаме ли българска дума за месинджър? Аз поне не се сещам. Както и да е…

Някъде тогава научих какво означават съкращенията brb, afk, какво се има предвид, когато след ника (май пак нямаме наша си дума) се сложи /away и въобще всякакви подобни важни термини, чието незнание щеше да ме кара да изглеждам изключително нелепо в очите на връстниците ми.

Годините си минаваха, а английските изрази навлизаха все по-упорито в езика. Честно казано, не страдам от крайни патриотични пориви и това не ми пречи, защото всеки език се формира на база чужди влияния. Славянските езици си имаме обща праславянска основа, същото важи и за други групи, но да не влизаме във филоложки разсъждения. Факт е, че взаимното влияние личи не само в речта, но и в културата, нравите и още куп аспекти.

Сигурно знаете, че дори сега много думи, които използваме в ежедневието си, идват от френски, руски, турски... просто не сме си имали наши изрази и сме заложили на готовите заемки. И в това няма нищо лошо.

Да си дойдем на думата обаче. Нещото, което ме тревожи и което аз също правя, защото няма как да застана встрани и да соча с пръст провинилите се, без да гледам в „собствената си паничка“, са чуждиците, които се превръщат във все по-обширна част от езика, при това не само разговорния.

Ежедневно попадам на разговори, в които се обсъждат „ъпдейти“, „ивенти“, „съпорт“ и всякакви подобни термини, за които си имаме и български версии.

Знаете ги, няма нужда да ги споделям. От моя гледна точка, подобна комуникация е напълно излишна. Почти всички сме учили английски, защо е нужно да го демонстрираме във всекидневието?

Българският не ми се струва неприятен, че да избягваме употребата му. Макар че сигурно много от вас ще оспорят последното, защото един стабилен контингент от моите познати са решили менютата на електронните им джаджи да бъдат на английски, защото им е по-лесно. От техническа гледна точка ги разбирам. От другата, тази с родния език, който по презумпция (и тази дума не е съвсем наша) трябва да е по-лесен – не съвсем.

Отново ми се иска да подчертая, че съм съвсем наясно, че много от чуждите изрази няма как да бъдат избегнати. В дигиталния и лайфстайл свят (да, умишлено използвам тези думи) наличието на интернационални и общоприети изрази е задължително. Свикнали сме с „копирайтинг“, „аутсорсинг“ и всякакви подобни понятия и да, наистина има места, на които е почти задължително да използваме точно тях, а не да опитваме да скалъпваме несъществуващи български еквиваленти.

Преди няколко столетия, когато сме били под турско влияние/присъствие/робство (наричайте го както си искате), едно от най-ценните неща за народа, това, което е пазил с всички сили от османците, са били книгите. Защото те са били пътят към запазването на българската средновековна книжнина.

Днес подобни неща май не ни трябват.

Сърдим се, когато някой не пише на кирилица в мрежата, но дотам.

Повече залагаме на „фрийлансинг“, „селф хелп“, „фрийстайл“ и още, и още. Готино е да сме интернационални, това е пътят към еволюцията. Но защо да го правим помежду си и на родна почва?