ЖИВОТЪТ Е ЕДНА (ЦИ)ГАРА

За добре обгрижваните навици и капитулациите на духа

  • 05.02.2016
  • от Стефани Калчева

Отказвайки цигарите, имам предостатъчно възможности да си бърникам из мозъка, да си залагам сама капани и да правя аналогии. В някоя от предишните вечери (коя е била – не знам, всички ми се сливат в една) усетих остра нужда да запаля, което все пак не направих, но се замислих колко е нелепа цялата ситуация. Напълно си наясно, че нещо ти вреди и не ти носи никакви ползи (че и струва пет лева на всичкото отгоре), но въпреки това го искаш с цялото си сърце/дробове.

     

И докато вътрешно се възмущавах на това идиотско желание, осъзнах колко често се случва извън никотиновата тема – с гаджета, с работа и още куп навици, добре отглеждани в годините.

Не е ли същото като да искаш да се разделиш с човека до теб, с когото не сте щастливи отпреди Първата световна, но въпреки това Негово Величество Навикът ви е оплел толкова яко, че от самата мисъл за откъсването и разплитането ти се изпарява желанието. Защото са твърде много усилия, нарушаване на безценното ти познато ежедневие и впускането в нещо, което не ти е особено ясно отсега.

Същото е и с пушенето – налага се съзнателно да се лишиш от нещо, което ще ти липсва и с чиято липса всеки ден ще водиш малка борба, за да не капитулираш.

Колко точно обичаш и цениш себе си?

Толкова ли е, че да изоставиш добре подреденото безразличие? Така или иначе сме завлечени от рутинните си задължения и много рядко се замисляме какво точно правим и какъв е ефектът от действията ни. Някак не върви, докато си пиеш кафето или търчиш след тролея, да си мислиш:„Какво правя с живота си? Колко бързо минава времето! Живея ли както искам?“. Най-малкото би било доста сдухващо... но по 1-2 просветления годишно мисля, че са задължителни. Както отделяме време да ходим на фризьор, пускаме прахосмукачка или си плащаме сметките, така трябва да имаме и специално отделен промеждутък за истинско оставане насаме със себе си. Животът ми изглежда като гара, на която с всеки влак изпращаш нещо кофти – човек, въглехидрати, Малборо...

„Спрях цигарите през декември. Чувствам се ужасно. Обичам пушенето, обичам огъня, липсва ми пламъкътна цигарите. Хората си мислят, че ако всеки спре да пуши, всички ще живеем вечно.” Дейвид Линч

 

Не мога да не се съглася с Лънч – липсва ми всичко, свързано с пушенето. Но с всеки изминал ден ми харесва все повече усещането за сила и воля. Липсват ми и неподходящите хора в живота ми, които постепенно отпаднаха с годините. Но знам, че заслужавам по-добро и че само от мен зависи как ще си обгрижвам зависимостите. А ти твоите нахрани ли ги днес?

Виж още защо животът не ти е длъжен и как всичко е в твоите ръце.