В ТЪРСЕНЕ НА „МЕСЕЦ РАЗДЯЛА“

Или как минусовите температури "охлаждат" отношенията между хората

  • 26.01.2016
  • от Пам Велидис
  • снимки: Martina Paukova

Един от любимите ми филми беше Sweet November, преведен като „Месец любов“, и всяка година през ноември очаквах да изживея най-голямата си и бурна любов. Е, не се получи точно така. Това, което започвам ‘научно’да доказвам сега, е, че има пропорционална връзка между януарските минусови температури и охладняването на отношенията между половинките. Тоест имаме си „Месец раздяла“!

Студено ли ти е? Наистина ли мислиш, че ще те стопли нещо подобно, като това да приключиш връзката си точно сега? Купи си чорапи, за да се стоплиш, и не се вживявай на гадже под чехъл, което е решило, че на минусови температури започват от треперенето да му растат крила, които ще го отведат към нова разтърсваща любов.

Нелогичното започване или приключване на сериозни отношения винаги ме е озадачавало. Не че всичко на света има своето рационално обяснение, но когато теглим чертата на лудостта, винаги излиза, че само жените са необясними твари. Глупости.

Кратка вметка, че няма нищо сексистко в това да делиш хората на мъже и жени, защото те природно притежават дадения им пол. Въпросът е в това да не виждаш в хората само и единствено пола им. След като това е уточнено, мога спокойно да заявя, че в основите на общественото мнение се лее из ведро мълвата как мъжете са рационални и психически стабилни, силният пол, алооо, а жените са объркани, луди и изобщо много сме сладки, но нямаме обяснение за това, какво, как и защо го вършим. Прошепвам: „Понякога това е точно така.“

И сега идва голямото ОБАЧЕ. На емоционална интелигентност през януари, познат още като „Месец промяна“ са й пораснали крака и се е влюбила в Ледената кралица от приказките, защото никаква я няма, независимо дали при мъже или жени. Докато се правят събития за сватбени организации, масово хората около мен се разделят, а аз от страх да не загубя гаджето си неочаквано просто реших да се обвържа с... радиатора си. Не ме е страх да не остана на сухо, а ме е страх да не остана на студено.

Усещам осезаема нужда от наръчник на  тема „НЕ-късайте-по-неадекватен-начин“.

Всеки е свободен да прави каквото чувства, но преди да се изрекат фатални думи и да се предприемат необратими действия, които са по-лоши от падане върху заледена улица, може да се направят няколко неща. Защо не го направих досега и какво ме задържаше тук?

Трябва да има закон да не се къса с някого на -20 градуса. Това е още по-депресиращо. Месеците за разделяне са юли и август. Запомнете го. Преживява се по-лесно. Другата скапана логика е да се изчакат празниците да минат. НЕ. Късаш преди празник или скандално на самия празник.  На секундата, когато го усетиш, но Ти, а не Януарският псевдоосъзнат, премръзнал киселяк, който си станал. Във всеки случай няма нужда от изкуствено продължаване на агонията, което директно превръща постпразничното време в постапокалиптично, каквото е ибездруго. Да прекараш цяла година с някой, да изпратите старата, да посрещнете новата и точно януари да осъзнаеш, че не си на мястото си без адекватна причина с извинението, че сега си усетил колко ти е дотежало... Звучи ми като планиране, което може да се осъществи само от някой психопат, който иска да убие душевно и физически наричания до вчера „любим“ човек, но заедно с него и приятелите му, върху които ще се стовари цялото оплакване.

Все си мисля, че през сковаващите от студ месеци хората имат нужда от топлина.

Превръщат се в по-сплотени партньори, които преминават следващия сезон за първи път заедно и се виждат по нов и различен начин. А може би тази зима не е първата за тях заедно, но я изживяват като за първи път. Не мога да счупя романтичната си или по-точно човешката си представа за страхотните зимни гаджета, които могат да имат или да бъдат човешките същества. Зимните гаджета ходят по китни къщички сгушени в планината,  играят със сетивата си и снега, карат борд или ски, а вечер пият вино до камината и се наслаждават на недостатъците и преимуществата си.

Сигурна съм, че преди всяка раздяла трябва да погледнем в очите на човека, с когото сме градили взаимни усещания и преживявания, да помълчим малко, за да се убедим, че няма как да му дадем нещо повече, както и той на нас.

Камю ми е дал много и автоматично се сещам за емблематичните думи: "В дълбините на зимата най-накрая научих, че у мен има едно непобедимо лято."

През януари това непобедимо лято в теб може да си е твоят огън за нови преживявания и свобода, но може да го има, защото се комбинира със слънце, от което се опитваш да избягаш. Ако лятото в теб си е само твое, продължи напред към летните си емоции и изживявания, но ако не е – трябва да си страхотното зимно гадже, което си създаден да бъдеш рано или късно.