СОФИЯ - 50 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Един съвременен гражданин и неговата футуристична картина на скъпата ни столица

  • 25.01.2016
  • от Андрю

Едни от любимите ми страници в интернет са тези със снимки от стара София, в които има черно-бели пейзажи от култови места в столицата и това, как се е променял обликът им през вековете. Много е въздействащо, когато минаваш покрай градинката на Кристал и знаеш, че на метри от теб, на същата тази улица навремето е бил посечен самият Стамболов.

Да оставим обаче миналото на историците, на нас принадлежи бъдещето. Да съм жив и здрав само, представям си как се разхождам из същия този център на София след 50 години. Хващам си метрото от моята Младост, която тогава вече ще е квартал със старчески домове и ще се нарича „Последна утеха”.

Две спирки по-надолу общината ще ме сюрпризира с новата метростанция Григор Димитров.

Икономията ще е принудила местната власт да смени само няколко символа и по този начин да увековечи най-великия ни тенисист, който по това време отмаря заслужено като кмет в родния Хасково. За тези от вас, които се интересуват от жълтиния ще кажа, че Гришо и Никол се разделят през 2018 г., след като нашият става № 3 в ранглистата и решава, че му е време да си хване някоя сериозна жена, която да върти къщата, докато той покорява света.

В центъра ще мина по улица „Кубрат Пулев“. Особеното й е, че на нея не можеш да направиш нито крачка назад, тя е еднопосочна и води  винаги и само напред!

Толерантната и изключително ефикасна политика на ЕС е довела до някои дребни промени. Така например Борисовата градина вече е Сюлеймановата градина, храмът Александър Невски в знак на толерантност е единствената останала църква в града и е наричан от местните Черквата, а НДК става автоматично Гюмюш сараи. Расизмът е изчезнал в София през 2066 г. По тази причина Черни връх на Витоша е връх Дъга, защото черното и бялото нямат място в един толкова цветен нов ред. Въведена е и забрана за производство и продажба на черен шоколад, черни маслини и черни анцузи Адидас с три бели ленти.

Всичко е наред, не се плаши, християнството не е напълно изместено, защото Петте кьошета са преправени на три и лъчовете им носят имената на трите папи, чиито ръце са галили по главата един от предишните големи владетели на страната. Там някъде по земята ще се търкалят и афишите за предстоящия концерт „100 г. на сцена, по-силна от времето, Лили Иванова и приятели”. Съмненията на всички са се потвърдили, тя наистина е по-голяма от живота. Като цяло обаче нещата в културно отношение куцат като съдебната реформа от 2015 г. Народният театър е затворен и от 7 години в него се помещава фитнес зала на 3 етажа, а на сцената му се провеждат състезания по силов трибой, операта пък е адаптирана като гребен канал със стена за катерене, която е подпряна на паметника на Стамболийски.

Националният стадион е превърнат в арена за ММА боеве, за да може на него най-сетне да стъпят истински мъже.

Мачът на закриването му е „Още 50 години номер 8“, в който в епохален сблъсък едни срещу други се изправят националите на България, водени от Ицо Стоичков, срещу съпругите и децата им.

Цариградско шосе ще е естествено в ремонт... но не това е най-важното, защото има нов, 14-и лъч на метрото, който стига до Стара Загора и после върти на „Петолъчката“.

По телевизията са настъпили големи промени. България вече не търси таланти, а само надежда... И я намира. Николай Бареков се е завърнал от Брюксел и води новините на английски по БНТ UltraHDComedy. #Кой отдавна се е оттеглил, но пък е заменен от #Единдруг.

Всъщност простатата ми вече алармира и за да не закъснея и да изпусна емисията, си хващам едно такси. В бъдещето такситата ще са по-евтини от градския транспорт, защото вече официално и легално ще се използват за полагане на общественополезен труд от осъдени на пробация.

София събира в себе си толкова различни характери и разноцветни истории, че е заприличала на адронен колайдер, в който се сблъскват елементарни частици, за да се роди нещо ново, което да изуми науката. Виж още една история за обикновено пътуване из столицата. Или поне такова е очаквал авторът да бъде...