ИЗКУСТВОТО ДА УЛОВИШ МОМЕНТА

Или кофти чувството да изпуснеш полет. Буквално и преносно

  • 20.12.2015
  • от Даниела Кръстанова

Винаги съм се забавлявала на онези снимки, които стават viral, защото са уловили моментите, които човешкото око трудно ще забележи в нормалното темпо на случването им. Като тези, на които облаците сякаш прегръщат слънцето или самолет се нарежда сред ято птици и изглежда, че си летят заедно. Или някой е щракнат точно преди да падне в езеро или птичка да му се изака на главата.

Подобни шедьоври се правят трудно. Не по-малко трудно обаче ни е на всички ежедневно да улавяме и оценяваме моментите, които го заслужават, и то преди да си отидат. Защото няма нищо по-вярно от клишето, че човек често оценява нещо едва когато го изгуби.

Замислих се за това на концерта на Енрике Иглесиас преди дни. Пред мен имаше един пич, който през почти половината време снимаше случващото се с телефона си. Дотук добре, но не знам какво точно разбра от него. И докато всички се забавляваха, пееха и дори танцуваха, той стоеше прав, центрирал телефона си към сцената, без дори да помръдне. Момичето, което беше с него, също през всичките поне 30 минути запис на клипчета, без да е преувеличено, зяпаше  в дисплея. Не знам дали изобщо погледнаха сцената през това време. Така и не проумях защо го прави, тъй като бяхме на доста кофти места, от които почти нищо не се виждаше. Обаче момчето си снимаше и си мълчеше, докато другите се забавляваха. Може би искаше да си го гледа у тях, не че нещо се чуваше и виждаше.

Погледнато доста по-глобално, всички често правим подобна грешка.

Да цениш моментите и хубавите неща в живота си е цяло изкуство и си заслужава да отделиш колкото трябва време за овладяването му. То ще е най-добре вложеното в живота ти.

Това засяга от най-дребните неща от ежедневието до онези, които променят съдби. Идеята е, че когато имаш или правиш нещо, е добре да го изживееш на 100%. Ако така и така си си купил две парчета торта и си решил, че ще ги изядеш, просто ги изяж, без да си мислиш през цялото време как ще ти развалят диетата, как дънките ти ще спрат да ти стават и колко ще ти е тежко утре във фитнеса, понеже ще трябва да се раздаваш повече.

Когато си на почивка през уикенда например, „изкуството” повелява да мислиш колкото може по-малко за това, че в понеделник те чакат куп задачи, че трябва да купуваш подаръци за Коледа, да подредиш гардероба или да кажеш на човека до теб, че нещата хич не вървят и е време да направите нещо по въпроса. Или пък, ако отидеш на някое среднощно парти в сряда, а трябва да ставаш рано, вариантите са два – или се прибираш и си лягаш, или не го мислиш поне до утре, защото иначе нито се забавляваш, нито се наспиваш.

Хората са казали „ако е гарга, да е рошава”. Демек, ако ще правиш нещо, прави го винаги докрай, изцяло и му се отдай напълно. Ако ще харчиш половината си заплата за нови обувки, серия от партита в петък или за два дни в Банско, просто им се наслади. Ако ще се напиваш, също. Ако ще си лягаш с някого просто ей така, също. Без да го мислиш.

Мисли се преди, а не по време

Мисли се преди това, а не когато вече е късно. Дали можеш да си позволиш въпросните обувки и как ще изкараш месеца до края, дали можеш да си позволиш да си полуадекватен на работа на другия ден или какви ще са последиците от една такава нощ. Дали ще можеш да си ОК с това, че ти си влюбен в този човек, а той иска просто секс, дали той ще е ОК с обратното или ще го бъде ли приятелството ви след това. Ако отговорът на въпроса е „не”, е добре да си дадеш сметка навреме. А не по време. За каквото и да става дума. Ако ще го правиш обаче наполовина, се губи удоволствието. Пак за каквото и да става дума.

Разбира се, „изкуството” е още по-трудно за овладяване, когато става дума за отношенията с другите, но пък животът става невъобразимо по-хубав, когато спреш да се вайкаш.

Не разбирам хората, които постоянно живеят в страх, че гаджето им ще ги зареже, ще им изневери, ще разбере, че не могат да готвят, че пият прекалено много, маниаци са на тема здравословно хранене и ще си тръгнат. Че някой ден ще спрат да ги обичат. Че ще им доскучаят. Че ще поискат друг. Че ще му писне честата смяна на настроенията им. Че ще ги уволнят от работа и никога няма да си намерят по-добра. Ще, ще, ще.

А никое от тези неща не е изцяло под наш контрол. А и страхът, несигурността и постоянните съмнения излъчват отвратителна енергия и си личат от километри, особено за тези, които те познават добре. И никак не са секси!

Точно те вероятно сами по себе си биха подтикнали някого да направи гореизброените неща.

Вместо това просто оценяваш всяка една секунда, която някой споделя с теб, радваш се на момента и си благодарен за всяко „сега”, без да се страхуваш от „утре”. Просто очакваш бъдещето с доверие и се стараеш да му покажеш най-доброто от себе си. И без това никога не знаеш какво ще стане на 100%.

Когато всичко е достатъчно

Да не оценяваш момента често значи да живееш с кофти усещането, че все нещо не ти достига, че всичко ще се обърка, че не си достатъчно красив, умен, успешен, богат, талантлив, зает, свободен, млад, стар и каквото там се сетите. И докато се вайкаме, моментът си отива. Това което имаме – също. Амбицията е хубаво нещо, когато не ни заслепява до крайност.

Защото после се обръщаш назад и осъзнаваш, че с непрестанното си мрънкане, съмнение, стремеж към още нещо, към съвършенството и някаква химерна хармония си си прецакал хубавата връзка, работа, приятелството, на което държеше, следобеда, уикенда, лятото или младостта. А това никак не е готино.