МЛАДИТЕ НЕ СТАВАТ ЗА НИЩО

За вредата от обобщенията и черните етикети, или защо младите у нас не са пропаднали изроди

  • 01.12.2015
  • от Даниела Кръстанова

Винаги съм мразела обобщенията. Мъжете са идиоти или простаци, жените са мрънкащи и меркантилни, богатите са измамници, хората от провинцията са селяндури, прекалено умните хора са скучни или каквото там се сетите. Повечето от тях смятам за неверни и издаващи липса на информираност и дори житейски опит най-малкото защото, ако си срещал достатъчно хора в живота си и си си направил труда да ги опознаеш без предразсъдъци, веднага ще ти светне лампичката, че изключения винаги има.

(НЕ)КУЛТУРНАТА ДНЕШНА МЛАДЕЖ

Любимото ми обаче напоследък е, че „днешната младеж” (за да влезем в терминологията на онези хора, компетентни по всички въпроси, които някак се имат за по-добри от останалите) не става за нищо.

Младите, разбирайте всички, понеже обобщенията са наистина модерни, са мързеливи, глупави, незаинтересовани от нищо, не четат книги, не спортуват, тъпчат се с боклуци, не се вълнуват от култура, а по цял ден пият, пушат, друсат се или нещо от този род.

Замислих се по темата в неделя на представлението на Камен Донев. „Арена Армеец”. Повече от 12 000 души. Културно мероприятие. По субективните ми наблюдения голяма част, да не кажа повечето, бяха млади хора. Не ми изглеждаха пияни, прости или лишени от критичност. Това не може да не е показателно. Вярно, че не е представителна извадка, защото и баровете в Cтудентски сигурно са били пълни с наливащи се хора по това време. Но няма място за обобщения. Почти всяка седмица ходя на театър и там картинката е сходна. Не си спомням да съм виждала скоро полупразна зала. За някои представления, вярно, леки комедии, но все пак форма на култура, като „Вражалец”, „Спанак с картофи” или „Арт”, се чака с месеци за билети. И е пълно с млади хора. Случайност? Не мисля.

Мисълта ми е, че етикетите са лошо нещо. Хора има всякакви и номерът е да се обградиш с такива, които са от твоята порода, какъвто и да си, вместо с лека ръка да махнеш възмутено, понеже „тези” за нищо не стават.

Аз лично не ги виждам около себе си тези хора, които една книга не са прочели през живота си, които не се интересуват от това, какво се случва в страната и по света, които не знаят коя е столицата на Великобритания или никога не са стъпвали в театър. Нито такива, които си хвърлят боклуците на улицата или трошат седалките по спирките. Не казвам, че ги няма, но голяма част от хората не са такива.

На днешните млади хора просто им се налага да бъдат мултифункционални и да знаят по малко от много неща.

Понеже живеем във времето на неограничените възможности, а младостта по подразбиране ни кара да се стремим да опитаме колкото може повече в този живот. Най-накрая имаме този шанс.

Ключовото е, че едното не изключва другото. Това, че всеки петък и събота си в някой бар до 3-4 часа, не те прави пропадняк и не ти пречи да станеш в 8 и макар недоспал да отидеш на работа или на фитнес на другия ден, да изчистиш целия си апартамент, да прибереш прането, да сготвиш или да напишеш една-две курсови работи, понеже завършваш втора магистратура.

ПРЕСЛАВА VS. ДЕЙВИД КАМЕРЪН?

Това, че знаеш коя е Преслава и три-четири нейни песни, дори всичките, не те прави автоматично елементарен индивид, който не знае кой е Камен Донев, Хемингуей или Дейвид Камерън, или пък какви са шансовете на Доналд Тръмп да седне на стола на Обама.

Това, че имаш много приятели/приятелки и често те виждат в различни компании, не значи автоматично, че си лягаш с всичките или че не си способен на сериозни отношения, или наистина да ти пука когато най-близките ти са тъжни и не би дал всичко ти да си причината да спрат да бъдат. Това, че пиеш по чаша-две вино през вечер не те прави неспособен за поемане на отговорности изрод.

Не ги виждам около себе си и тези момичета, които си лягат с някой чичко, за да ги черпи две уискита в „33”. Може да съм наивна, но подобни сюжети ми се струват преувеличени повече от допустимото. За щастие не съм попадала и на мъже, които да ме псуват или ми раздават шамари.

Имам късмета да съм срещала достатъчно интелигенти и възпитани, интересни момчета, при това около моите години, които да грабнат интереса ми с това, което са, или просто с начина, по който се смеят, и не ми се е налагало да се влюбвам в колата или подаръците на някого. Когато един човек има какво да ти даде в други отношения, няма никаква нужда от подаръци и разни подобни неща. И смятам, че много млади хора мислят така.

С две думи надежда има и приказките, че след време ще ни управлява едно елементарно поколение, са доста неоснователни.

Гнили ябълки винаги е имало и винаги ще има. Но има и друго – понякога просто трябва да ни се даде време. Сами да намерим онова, което си струва, без някой да ни размахва наставнически пръст и да ни посочва спасението.

Защото вероятно и тези, които сега ни раздават поискани и непоискани съвети, някога да били на нашето място.

На 17 и аз обичах чалга дискотеките в Студентски или да пия бира (минимум) в някоя градинка и по това време не ме интересуваше кой точно е Дейвид Камерън. Част от приятелите ми също. Това не им е попречило сега да бъдат адекватни за днешния ден, успешни и интелигентни млади хора. Нищо че от тогава до сега са им лепени много черни етикети, които ги причисляваха към тези, родени около началото на 90-те, от които нищо не става.

Всичко това ще чуеш от експертите по живеене. Виж как да ги познаеш.