ЗА КЕЛЕША И С ДОБРО

Вери Импортант Пърсън или Вери Импортант Пикльо?

  • 01.12.2015
  • от Рая Синева

Той е особен вид порода – понякога ти е симпатичен, ама понякога така ти се иска да му завъртиш два шамара, че едвам се сдържаш. И не, не защото ти си шизофреник, а защото той си има поставена диагноза – диагноза „келеш“.

Той е все още млад, морето му е до колене, а животът – направо до глезените. Винаги знае всичко, разбира от всичко и олицетворява пътя, истината и живота. Трудно приема авторитети, защото от него по-голям авторитет няма. Ще ти обясни защо това трябва да се направи така, а защо онова еди-какси. Той не просто е важен, той има претенции. При това големи. Ама че претенциите били неоснователни? Няма такова нещо! Тук максимата „Може да съм млад, ама не съм будала“ е издигната в основно житейско кредо. Затова най-мрази заповеди. Рефренът „Ти на мене ли ще ми казваш?“ е превърнат в стожер на личностната философия. Той много често е безпардонен философ, без чувство за ред и дисциплина, с неоснователно високи изисквания, често прерастващи в досадни лигавщини. Възприема себе си като важна личност, затова абревиатурата ВИП не му е чужда. Както казваше едно време баба ми, „да вземеш една точилка, че...“, нататък е ясно.

Но хайде, не с лошо. Хайде с добро. Дори за келеша. Както е казал поетът – „А може, по-иначе може“. Той, келешът, иначе е амбициозен. Има самочувствие, защитава мечтите си и се бори с живота по свой собствен начин.

Носи в себе си свободолюбието, смелостта и арогантността на младостта.

Хъсът, че времето му принадлежи и може да постигне всичко. Наивната убеденост, че тоз’ живот му е ясен и той ей сега ще му разкаже играта. Желанието да чупи граници и категоричният бунт срещу статуквото. Все качества, които, впрегнати по правилния начин и в правилната посока, могат да преобърнат света и да се окажат двигатели на промените. Да си мислиш, че знаеш всичко, не е лошо. Носи ти увереност, а и така или иначе животът бързо ще те опровергае. Лошо е обаче, когато илюзията за всичкознание убива желанието да се развиваш, да крадеш занаят, да надграждаш. Защото нищо не спъва човека така, както заблудата, че знае всичко.

Лошо е, когато амбицията си остане на махленско ниво и се ограничава единствено до позьорската закана „ще видиш ти аз кой съм“. Лошо е и когато рефренът „аз да не съм будала“ се превръща в удобно извинение за чистия мързел и непрестанно мрънкане.

Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против келешите. Напротив. В тях има голяма доза потенциал. Въпросът е обаче дали този потенциал ще се развие със знак плюс или със знак минус. Ще продължи ли безцелно да се тупа в гърдите, или ще запретне ръкави, за да докаже, че брей, ама той верно е голяма работа? Защото най-лесно е да си ВИП. Или ще си Вери Импортант Пърсън, или просто един Вери Импортант Пикльо. Въпрос на избор. Въпрос на келеш!

Прочети още: "Няма да работя за 380 лв."