DANNY KRIVIT: 45 ГОДИНИ ЗАД ПУЛТА

Една от легендите на диско музиката ни споделни коя е тайната на добрия клуб и колко важна е родителската подкрепа

  • 24.11.2015
  • от Ели Цонова

В днешно време много малко хора имат перспективата да трупат като родителите ни 40-годишен стаж в една професия. Още по-рядко срещано е някой диджей да остане в бизнеса толкова дълго време. Danny Krivit не само, че е зад пулта вече повече от 45 години, но и няма никакво намерение да се отказва скоро. Легендата от Ню Йорк беше в клуб Carruselпо покана на Red Bull Music Academy и заедно с Ramsey Hercules и Boogie Don aka Funkusion направиха едно незабравимо парти. Малко по-рано същата вечер, се срещнахме с Danny, който ни разказа какво е да започнеш като диджей в клуба на баща ти, защо продължава да издава парчета на винил и как би звучал, ако беше песен.

Когато си бил на десет, си работил в джаз клуба на баща ти, където почти всеки ден си срещал легенди като Джанис Джоплин, Джон и Йоко, Дими Хендрикс. Как мислиш ти е повлияло присъствието на такива вдъхновяващи хора в ежедневието ти?
Разбира се, беше невероятен шанс да мога да се докосна до тях. Но сега ми се струва още по-значимо, отколкото тогава през детските ми очи. Когато си на десет, не си даваш реална сметка за това колко известен е някой, за теб са просто хора. Още повече, че аз бях около тях постоянно, за мен беше нормално да ги виждам.

Мислиш ли, че ако майка ти не беше джаз певица, а баща ти не беше собственик на джаз клуб, музикалната кариера щеше да те открие?
Убеден съм, че до голяма степен дължа увлечението си по музиката на родителите си. Израствайки, не съм си повтарял как ще стана диджей, но възможностите, които ми се предоставиха, някак предначертаха пътя ми.

Някои родители подкрепят децата си като ги изпращат да учат в университет или им купуват кола за 17-тия им рожден ден. В твоя случай, и естествено по благоприятно стечение на обстоятелствата, баща ти отваря втори клуб, където ти започваш да работиш като диджей и да трупаш опит. Мислиш ли, че без тази възможност, сега щеше да си където си? Или с други думи – колко важна е родителската подкрепа?
Самото ми детство в Гринуич Вилидж предполагаше да се занимавам с музика по един или друг начин. Но шансът да пускам в клуба на баща ми, определено помогна да тръгна в една определена посока. Едва ли щях да съм адвокат сега, ако не бях стартирал там кариерата си като диджей, но се и съмнявам да бях имал същия успех бе подобно начало.

Помниш ли първото си участие там?
Поради натурата на работата ми, вечерите ми изглеждат много еднакви. Затова помня хора. Също така си спомням, че бях притеснен, но след няколко трака вече имах усещане за бийта. Точно тогава си казах, че искам да бъда истински добър в това, което правя.

Ти си един от малкото диджеи, които са известни с любовта си към винила. Не само, че обичаш да пускаш с плочи, но и издаваш голяма част от парчетата си на винил. Защо?
Когато сравняваш винила с дигиталният вариант на някой трак, трябва да обърнеш внимание на няколко аспекта. Звукът е по-богат на винил. За мен самият формат е по-стабилен, защото една плоча е физически носител, можеш да я пипнеш, да си я поставиш някъде. Дигиталната форма много лесно би могла да изчезне след време. За мен тя изпълнява функцията си, но е пряк път, по който избягвам да вървя.

 

Влагаш толкова много любов във всичко, което правиш, и това се забелязва. Наскоро четох някъде, че не би се захванал да правиш едит на парче, ако не си на 100% убеден в него. Малко хора в бизнеса мислят по този начин, затова ми е интересно дали някога ти се е налагало да правиш компромиси, въпреки убежденията си?
Винаги се налага, но това не ми е попречило да откажа много проекти. Когато не си вдъхновен от някое парче, няма как да дадеш всичко от себе си, когато работиш по него, и после никой не е доволен от резултата. Случвало се е да се занимавам с някой трак, който не ме е докоснал по начина, по който би ми се искало, и после съм съжалявал.

Отдавна си в бизнеса и спокойно можем да кажем, че познаваш музиката както никой друг от съвременните диджеи. По какъв начин сегашната музикална сцена ти се струва по-различна от сцената от преди 20-30 години?
Разликата е, че ако преди 30 години хората действително използваха музикални инструменти, за да правят музика, то днес това е много рядко. Замисли се как семпълите, които се ползват днес, са на парчета от златната ера на хауса. Все повече продуценти се връщат към миналото за вдъхновение. Това не е случайно.

Каква е тайната на добрия клуб или с други думи – къде е твоят The Garage днес?
През 70-те имаше два типа клубове – TheLoftи Sanctuary. Докато първият беше по-ъндърграунд, фокусиран върху качество на музиката, вторият е малко по-комерсиален, с идеята да се продава алкохол. Те продиктуваха какви клубове ще се появят на сцената през следващите години. The Garage беше следващото ниво клуб след TheLoft. Той беше и пикът на клубната култура. След това никой клуб не успя да достигне нивото му.

Ако беше песен, как би звучал?
За мен песните трябва да са положителни и емоционални. Бих искал моята песен да събужда емоции. Не става дума непременно за радостна емоция, може да е гняв или нещо друго. Но ми е много важно да влияе емоционално на хората и да е искрено.