ПРОВАЛЪТ ТИ ДАВА КРИЛА

Продължаваме напред, както веднъж каза един български философ

  • 22.11.2015
  • от Рози Борачева

Допреди около месец бях изключително горда със себе си. Не като цяло (това не бих си го позволила), но поне по отношение на провалите, защото при броенето им ми се получаваше кръгло число. Идеално кръгло. Нула, ако не се сещате. И както се придвижвах напред без излишни спирачки, изведнъж животът ме удари челно с една гадна усмивка и печатно „НЕ“. Край, скъсана, не продължаваш – това се четеше в очите му, а аз не само не можех да повярвам, но дори не успявах и да спра след размахването на палката, защото се оказа, че не нося предпазен колан. Глобата не ми мърдаше, но аз искрено вярвах, че вината не е моя, защото никой никога не би беше казвал как, аджеба, се прави този колан и защо се слага. Тъй че любопитството ме дръпна за носа и ме върна бая назад, за да ми преподаде няколко урока, които повечето хора явно са взели накуп още в ранна детска възраст.

ПРОВАЛЪТ УЧИ
Всеки път, когато в училище или в университета са ти писали двойка (или, както се казва, когато си по-голям, са те скъсвали), преподавателите абсолютно целенасочено са те връщали на стария материал, за да го научиш по-добре. Историята на Китай през втората половина на двайсети век може и да ти е полезна някога, но идеята на горкия човек, избрал си една от най-трудните професии, всъщност може би не е била точно да те измъчи и да ти отнеме половината нощи за купонясване в седмицата. Има вариант (не задължително, но е възможно) просто да е искал да ти даде един още по-важен урок, а именно този, че

лесният начин не трябва да е твоят начин.

Колкото по-рано го схванеш, толкова по-успешен и упорит ще бъдеш, когато на карта е заложено нещо далеч по-важно от зимната сесия – успехът ти в истинския живот. Там също има минаване между капките, но последствията се изливат в твоята пазва, когато някой по-старателен вземе, че те надмине, и ти измъкне мечтаната позиция под носа.

ПРОВАЛЪТ ДАВА КРИЛА
Сигурно си мислиш, че не си прочел правилно горното, нали? Пробвай пак. Точно това искам да кажа.

Когато някой, когото много харесваш, те отреже, едва ли си мислиш: „Я, каква чудесна възможност!“, но всъщност в дългосрочен план точно това ти се предоставя. Възможност. Да ти е тъпо известно време, за да оцениш щастието в пълната му светлина, когато вече не ти пука за този човек.

Да останеш още малко сам, защото точно тези мигове, които получаваш със себе си, могат да се окажат ключови за развитието ти като личност.

И най-вече – възможност да не си в кофти връзка, когато срещнеш Човека, когото си търсил през цялото време. Повярвай ми, той не е този, който те е отхвърлил. Ако беше, щеше да реагира по съвсем различен начин и пътищата ви нямаше да се разделят.

ПРОВАЛЪТ ТЕ ПАЗИ
Малко по-рано споменах един предпазен колан, който може и да те е позачудил. Сега ще го видим какво представлява.

Когато те отхвърлят, се чувстваш отвратително – особено ако много си държал да бъдеш одобрен. Това на пръв поглед е кофти, но с всяко отхвърляне започва да ти пука все по-малко и по-малко. Гръбнакът ти става по-силен и голямото, печатно (или изречено на глас, както предпочиташ) „НЕ“ вече не изглежда толкова страшно. Не те кара да се навеждаш и после не ти трябват дни, седмици или месеци, за да вдигнеш отново високо глава. Заякваш. След известен брой откази дори се научаваш да ги приемаш с усмивка. Да търсиш положителното в ситуацията. От последното дори самият ти изпадаш в недоумение и се дразниш от себе си, но осъзнаваш, че току-що си се провалил, а вървиш по улицата, ухилен до уши – и това няма как да е лошо. Защото грешиш – не си се провалил. Спечелил си. Може би най-важната битка, която някога ще водиш, е тази със самия теб, със собственото ти его. Когато се помириш с него, поводът определено си заслужава едно парче торта. Не знам за теб, но аз определено ще се възползвам – все пак днес празнувам.

Виж защо провалът е нещо прекрасно.