МЪЖ ЛИ СИ ИЛИ ЖЕНА? ДА.

Какво е джендър флуидност и успяваме ли да смогваме на темпото на променящия се свят

  • 11.11.2015
  • от Ванеса Виденова

Настанаха особени времена, усещате нали? Готините хорица от „Петото измерение” (я, това колко готино звучи) от епичния „Коса” вече ми пеят в главата всеки ден, защото встъпваме с големи крачки вече в ерата на Водолея и парчето започва все повече да звучи като осъществяващо се пророчество. Да, пак съм аз – онази, която се занимава ви говори за ретрограден Меркурий и други такива шашкънии. Искам днес обаче да засегна темата за джендър флуидноста, която е част от тази трансформация на обществото ни. Комбинацията от думи звучи малко като алкохолен коктейл с джинджифил, но не е това. В случай че си падаш обаче по художествените метафори, може и да се окаже добра асоциация.

Ново, силно, освежаващо, пикантно, но ако нямаш вкус за това, трудно се преглъща. 

Джендър флуидноста буквално може да си преведете като полова флексибилност (супер, замених една чуждица с друга). Добре, нека бъде полова променливост, което за съжаление звучи като диагноза. И точно така се чувстват повечето хора, които „страдат от тази нелечима болест”. Изразява се с това хората да се раждат все по-объркани спрямо пола си. Объркани обаче би трябвало да е в кавички, защото те са много далеч от объркани. Точно обратното – те са напълно наясно с това, което са. Проблемът е, че в съществуващите категории не присъства такава, в която да могат да се наместят удобно, и затова ние, от другата страна на барикадата, ги наричаме „объркани”, защото малките ни мозъчета не са готови да осъзнаят подобен тип експанзия на границите. Ние сме свикнали да се делим на мъже и жени и това да се определя още от първите секунди на раждането ни и да остава факт до края на живота ни.

Супер, само с една забележка: кой класифицира мозъка и неговата полова принадлежност? Защото сексуалността е процес в главата и в каквото и тяло да се родиш, не можеш да отречеш привличането си към определен пол, независимо дали е твоят собствен.

Така започва да се оформя първата вълна хора, които идват със съобщението: „Не съди за съдържанието по опаковката”. Това са всички хора, които науката е избрала културно да нарича хомосексуални, но обществото и религиозните фанатици имат доста други епитети и определения, които ще ви спестя. И макар на вас да ги спестявам сега, на тези хора не им ги спестяват. Сблъсъкът с предразсъдъците на обществото е ежедневен. Въпреки това смятам, че „различните” все по-малко започват да се чувстват като извънземни на тази планета, защото прогресът в това отношение е безспорен. Имаме легализиран брак между представители на един и същ полв 13 държави и няколко щата, което все пак показва, че хората се променят и бавно проглеждат.
Но за да стане по-интересно, навлиза и втората вълна хора, за да тества още по-силно закостенелите ни идеи за света, в който живеем - така наречените „транссексуални” мъже и жени. Това е форма на полова идентичност, при която даден човек се идентифицира като представител на срещуположния пол. Тоест тялото и представата за себе си не са в синхрон. Хубаво е да се отбележи, че да си транс няма общо с хомосексуалността. Съвсем хетеро са си, просто усещат, че са „облекли” грешния пол. Втората вълна хора страдат неимоверно много, дори повече от първата, защото за тях сякаш съвсем няма място. Дори в речника ни. Българският слага окончания за мъжки и женски пол на всяка втора дума, а имената ни са категорично или женски, или мъжки. Представете си сега как се живее хармонично, след като всеки път когато някой се обърне към теб с името ти или каже нещо за теб, ти се натяква, че хората те възприемат такъв, какъвто всъщност въобще не си. Нека тази мисъл поседи малко в главите ви и да продължим нататък, където границите падат напълно.

Третата вълна хора са тези, които са... нищо. С раждането си са сложени в тяло с определен пол, но хем се отъждествяват с него, хем не. Хем имат привличане към същия пол, но имат и към другия. Това не е просто бисексуалност, това е пълно смесване на ин и ян вътре в човека, вследствие на което се чувства изключително дискомфортно в света на полярности, в който все още живеем.

Но това е и мисията на тези хора – да съборят бариерите.

Да погледнеш човека и да поискаш да го опознаеш, преди да го наречеш дори мъж или жена, камо ли да му лепнеш друг етикет. Да не си позволяваш всъщност да му лепиш каквито и да е етикети, защото това са просто думи, които не могат да останат залепени върху едно непрекъснато еволюиращо същество, каквото е човека.

Тук, на Земята, сме си измислили набор от думи, с които да се опитваме да се определяме. Важно е да има ред явно, важно е за всеки да има кутийка. Започнахме с хетеросексуалност и хомосексуалност, но процесът на интеграция на мъжката и женската същност вътре в нас доведе до раждането на още толкова много други. Бисексуалност, асексуалност, транссексуалност, демисексуалност, пансексуалност, полисексуалност, интерсексуалност, трансвестизъм, андрофилия, гинефилия, амбифилия и кой знае още колко нови ще има след още 50 години. Само защото човешките същества ще продължаваме да се раждаме out of the box, ще ни се лепят етикети, за да сме in the box, но те ще падат един по един, докато човечеството не разбере, че това трябва да спре.

Че имаме нужда от свобода. Че мястото ни е извън границите, извън етикетите, извън определенията, извън нормите.

Точно това е и джендър флуидността – в момента, в който някой те определи, ти вече не си това. Днес усещаш едно, утре друго и винаги си автентичен, не си объркан. Ето това е архетипът Водолей – той е андрогенен, той не може да бъде поставян в рамки, той е алергичен към правилата, той е бунтар революционер, той се бори за равенство на всяко ниво и хармонизиране и балансиране на всички страни. Той съединява дух и тяло, аз и ти, мъж и жена, технология и природа.

Имах нужда да напиша този текст, защото никой не разбира защо се случва всичко, което се случва, още повече – живее с идеята, че не трябва да се случва.

А това е равносилно на затвор. На решетки, които сами слагаме в съзнанието си, които уж ни пазят, а всъщност ни изолират от щастието и прогреса.

Човек не избира своята сексуалност. Никоя от изброените не се различава от хетеросексуалността. Няма „нормална” и „стандартна” сексуалност – това създава разделение. Създава война между половете. Създава пропаст и условност за възникването на любов, а това не бива да е така. Затова новите хора идват и те не дискриминират. Те просто умеят да обичат всеки, независимо от расата, пола или сексуалността. Учат ни, че любовта е любов и е за всички.

От тема табу на тема табу - отворената връзка.