МОДЕРНАТА ФИЛОСОФИЯ: БИОГРАФИЧНИ ХАПКИ ЗА ЕЖЕДНЕВИЕТО НА ИМАНУЕЛ КАНТ

Или какво е храната за великия философ?

  • 05.11.2015
  • от Пам Велидис

Вдъхновението ми от постоянните интервюта на различни хора по света, които разказват за своите забавления и навици, ме отведе по-далеч в биографичните изследвания за интересни личности, защото винаги се вълнувам как тези особи с изявен индивидуализъм и запомнени имена от миналото са организирали времето си, докато създават поредния шедьовър или прозрение, с което съкрушават вековни парадигми.

Личностите, чиито имена не се забравят поколения наред, са велики, защото никога през живота си не спират да работят, не губят и една минута от времето си, но всеки от тях има медитативен отдих, който може да бъде открит и заема важна част от ежедневието им.

Съзерцателният живот се свързва с дисциплина и упорита работа, но изглежда изисква и известно отдаване на плътски удоволствия и начини, чрез които човек достига до своите прогресивни мисли. Изненадващо или не, но за такива особи, които се отличават с най-специфични и странни навици, съществено място заема... Трапезата.

Може би това не е толкова неочаквано, когато постоянно в модерния свят днес около нас прелитат кадри и изумителни изказвания за поредното вкусно ястие или десерт, който се е разлял под небцето на почти всеки от нашите приятели!

Приятелите ви не говорят за храна?! Намерете си нови приятели! Да, разбира се, че не трябва да живеем, за да ядем, а да ядем, за да живеем, но няма по-висши естети от тези, които откриват премерена красота и удоволствие за всяко от своите сетива, без да си вредят, разбира се.

Вниманието ми се съсредоточи върху подробно разглеждане на един интимен и едновременно социален феномен – гастрономическите предпочитания в детайли. Любопитството ми да откривам почти сравним с фетиш вкусов избор и цялостен стил на хранене, който може да се срещне актуално приложен и при съвременните хора почти всеки ден. Затова и първият обособен идеален тип е: Порода „Прецизен гостоприемник“ в лицето на философа Имануел Кант.

Човек е това, с което се храни, но той е олицетворение на собствения си цялостен ритуал на хранене заедно с всичките му приготовления и отношението към храната, което има.

Накратко Имануел Кант може да се приеме за един от най-влиятелнитемислителив историята на западната философия. Той никога през живота си не напуска родния си град Кьонигсберг, но произведенията, които създава, показват, че умът му надхвърля границите, които времето и пространството му поставят.

Образът на Кант е обрисуван с голяма доза стоицизъм и в този смисъл се достига до въпроса, къде е мястото на храненето като нещо съществено в живота на философ, който по-вероятно би погледнал на подобни практики като унизителни за високия стил, който следва?

Кант възприема храната като необходимост, от която се нуждаем, за да извършваме всичко друго съществено в живота. Тя е оценявана като неизменен спътник, нужен за съществуването, но едновременно с това не е издигано в култ чревоугодничеството. При Кант храненето се възприема като естетически феномен.

Философът обичал повече атмосферата, която създава, докато се храни, компаниите и заедно с това добрата храна и хубавото питие.

Според него може да съществува индивидуален опит за вкуса, но не и теория за вкуса, защото сетивата мирис и вкус, както и насладата от тези органи задоволяват повече собственото ни хедонистично изживяване, а не довеждат до всеобщо познание. Въпреки това при Кант вкусът включва в себе си стандарти, той води до комуникация и общителност, а също така може да постигне дори  интелектуална нагласа за споделяне на хранителни качества.

Известни в неговия биографичен живот са задължителните обедни трапези, които се състоят почти всеки ден в неговия дом. На тези събития Кант подбира от обществото приятели и гости интелектуалци, които водят пълноценни разговори и дълбок обмен на идеи часове наред.

Основната цел за осъществяването на тези обеди в подобен стил е да се преодолее чисто природният характер на храненето и пиенето, което задължително се извършва чрез споделянето на храната в компания. Храненето винаги присъства в живота на философа като изящен щрих, а не под формата на колективно плюскане. Храната се оформя под светлините на публичното, цивилизованото, сложно организирано със специфично изградени правила на обедите, което ги превръща в негова конституция на гастрономическата общност, допусната до него.

Броят на присъстващите на масата винаги предварително се регламентирал по следния принцип - никога по-голямо число гости от броя на музите. Общото хранене е естетически феномен и още тази предварителна препратка към гръцката митология го показва ясно.

Целта на събитието не е просто да се унищожи вкусна храна, а да се беседва смислено и поради тази причина гостите не могат да надвишават броя на десет човека, като това включва домакина.

Присъстват винаги единствено и само мъже, защото според Кант мъжете се държат сковано, притеснено и прекалено благоприлично в присъствието на дами, често имало големи пролуки на мълчание между диалозите, а това го отегчавало. Страшно нещо сме жените, ей!

Обикновено броят на гостите не надвишавал три до пет човека, което било оптималният вариант за вкусовите предпочитания на философа. Устата на поканените не присъствала само за говорене, а и за наслаждаване на храната и питиетата, тоест целта била хармонично съчетаване на телесната и духовна употреба. Друго изискване е, че по време на обедите никога не се говори за професионалната работа, а разговорите били регламентирани изкусително и фино, за да водят винаги към духовно преживяване.

Към прецизното провеждане на подобни обеди спада и константният брой на ястията – винаги три, както и това, че почти винаги се пие червено вино. С всички тези норми Кант търси баланса, който да доведе до разумна мяра като гаранция, че консумацията няма да се превърне в самоцел. Така в лицето на всеки прецизен домакин може да се открие своеобразна философия на храненето – гастрософия, която съдържа принципите за синтезата между природното и културното.

Въпреки че никога през живота си не е пътувал,Кант всъщност се слави като един изключително публичен човек, който посещава различни престижни салони на елита в родното си място, играе всяка вечер билярд или карти, а освен това до тридесетата си годишнина често обичал да си пийва в разни кръчми. След подобен случай, според Арсений Гулига, философът не можел да открие собствената си къща и бродел по улицата си с часове...

Обръщайки поглед отново за миг към изисканите хранителни практики на Кант, трябва да се отбележи, че той демонстрира своя здрав апетит и задължително по време на съвместните обеди пиел чаша вино и дори повече, но никога не пиел бира. С годините, разбира се, настъпват ред самоограничения, които той си налага, но не може да го съдим, все пак виното е божествена напитка.

Това всъщност е и периодът, когато виното става все по-разпространено питие за интелектуалните среди и е символ на прогресивно оформящото се поколение в обществен световен план изобщо. Във философски аспект на виното винаги се е гледало като на напитка, която сякаш храни ума, а не тялото.

Съвременник и близък до философа е Лудвиг Боровски, който твърди, че Кант не обича твърде сложните блюда, но изисква на масата му винаги да присъства крехко месо, хубав хляб и добро вино. По отношение на пиенето предпочитанията на философа се свеждат до червени френски и испански вина, а към белите пренебрежението е постоянно.

Модерността във философията за живот на тази личност откриваме и днес, защото самоусъвършенстването за него винаги е било насочено в две посоки – обществената посока е към високи морални цели и публичен живот, който не е под печата на лакомията и прекомерната алкохолна нужда, а едновременно посоката към теб самия с постоянно дисциплиниране, за да се погрижиш за тялото си и да гарантираш своето здраве. Да си еталон и благодарение на собствения си стил да постигнеш хедонистичното си и морално удовлетворение, работещо като средство за щастливо дълголетие.

Ако познавате такива прецизни гостоприемници, може да ги посочите.

Виж житейската философия на един французин, който избира да е клошар по своя воля.