„ФРЕНД ЗОНА“ НЕ ОЗНАЧАВА „ХЕЙТ ЗОНА“

За страдащите от далЕГОгледство или как отношенията се развалят, когато не виждаш по-далеч от носа си

  • 28.10.2015
  • от Пам Велидис

Преди около седмица се видях с позната, която винаги е била едно от най-привлекателните момичета, които познавам. Може би защото нямам толкова спортна фигура, а тя е висока и тренира усърдно, но и самите й извивки и излъчване предразполагат към това просто да се обърнеш след нея, когато мине покрай теб. Бях просто втрещена как със спокоен тон,преминаващ към звънливо и леко отчаяно кикотене, изтърси:

„Нали знаеш, че хората много често ги харесва някой, с когото те не се привличат взаимно. Постоянно ми се случва момчетата, които аз харесвам, да не си падат по мен, а мъже, които не ме привличат по никакъв начин, да лудват и да ме преследват.“

Сериозно щях да се задавя с доматите, които се опитвах да преглътна.

О, да! Знам това положение толкова добре, защото то е довело до такъв разрив в отношенията ми с представители на противоположния пол, който е достоен за блудкав сериал или драматичен класен филм. Обаче си мислех, че такива неща ми се случват само на мен, а около останалите винаги се навърта някой, с когото взаимно се привличат.

Мисля, че съм противник на идеята, че историите са едни и същи, а се сменят само имената. Има всякакви истории и варианти, които няма как да се поберат в километричен текст, но ако има разминаване в интересите един към друг, всичко се развива главозамайващо и често се проявява една и съща тенденция –

досадното преследване, когато знаеш, че човекът срещу теб не си пада по теб, но се озлобяваш все повече, че той не си пада по теб.

Наистина, имате ли отговор на тази загадка с повишена трудност:
ако някой ти откаже да се видите на интимна среща двадесет пъти, то ще приеме ли на двадесет и първия път? А на сто двадесет и първия?

Не казвам, че ако общуваш с по-свенливо момче или скромно момиче, трябва да се откажеш, ако на първите две срещи се държат като темерути. Но трябва да си наистина лишен от всякаква интуиция, усет и емоционална интелигентност, за да не разбереш достатъчно рано, преди да развалиш отношенията си с някого, че той просто не иска да има нищо общо с теб, както го искаш ти, а ти го притискаш по грозен начин. Забравяш напълно, че той вероятно е бил в твоето положение все някога.

Понякога хората умишлено искат да всеят омраза и да се стигне до положението, при което не се понасяш с някого, по когото си хлътнал, все едно за да го накараш да се чувства виновен, че няма интерес към теб. Не става въпрос за сноби и надувки, които режат всеки, който има интерес към тях, за да хранят комплекси и да се чувстват недостъпни и по-привлекателни, а когато се запознаеш с някого и след като си опитал всички варианти на сближаване, ожесточено изпробваш всички варианти да се държиш като абсолютен кретен, за да се отдалечиш от този човек само защото не си пада по теб.

Това включва досадно преследване, изтриване от социални мрежи или блокиране, а месец по-късно се появяваш изневиделица, въпреки че през цялото време си следил какво се случва с живота му, за да му обясниш колко не струва като човек.

Това държание не е адекватно и мисля, че ако някой искрено те харесва като човек, но не иска да има нищо общо в интимен аспект с теб, то на него му е в пъти по-трудно как да реагира, защото всяко внимание се приема като признак и откровена надежда, че нещо ще се получи. С това отношение ти си този, който превръща френд зоната в хейт зоната, а това е по-лошият от всички варианти.

В подобен случай на несходни интереси един към друг единственото, което трябва да се случи, е да се примириш с обстоятелствата и ако човекът си струва, въпреки че няма същия интерес към теб, да го уважаваш достатъчно, за да запазите възможността да разговаряте на различни теми, които взаимно да ви обогатяват. Или поне да не стоите с гръб един към друг, когато попаднете на едно и също място, защото София е колкото малка длан и това винаги е възможно да се случи.

Не разбирам къде е смисълът да плюеш и вменяваш вина на някого, който не си пада по теб, защото това, че имате разминаване в интересите един към друг, не означава автоматично, че той не притежава качествата, заради които е породил интереса ти към него. Може би е удачно да гледаш по-далече от носа на нараненото си его.

Понеже доста често той не го е наранил умишлено, защото насила хубост не става и привличането не е избор, който правим  по заповедите на някой друг.

Виж още една модерна любовна история...