Годините vs. духа

Не остарявай - отлежавай! Мъдростта не трябва да е скучна

0 коментара Сподели:

Всеки път щом се стигне до тази тема, разбираш, че хората се делят на две – тези, които въпреки натоварената си психика още имат джаз в душата, и тези, които отписват всичко, което не влиза в отговорния им живот. С други думи казано – за едни живота продължава да е цветен, а за други е станал черно-бял. Второто е доста голям проблем. Ясно е, че с трупането на годинките трупаш и отговорности, ама не е нужно това да измива блясъка в очите ти. Ще кажеш, че тази работа сама се случва, ама истината е, че я случваш ти. Че си се оставил на течението, вместо да плуваш в своята посока, и затова си кисел.

А киселите хора остаряват бързо и губят желание. На тях все някой им е виновен, все някой ги е спънал нарочно, все животът им е крив, а мислите мрачни и грам слънчице нямат в себе си. Затворени и капсуловани отвсякъде. Не посрещат деня с усмивка, не се радват да видят приятел, не понасят работата си, красивите хора и красивите им усмивки. Не намират разлика в дните и сезоните. Нито цвят.

Те толкова много са паднали духом, че с годините са загубили собствената си рецепта за щастие и нямат дори блед спомен за основните ѝ съставки. А те са много близо, стига да погледнат живота право в очите, а не с периферното си зрение.

Аз не съм гуру, но вярвам, че да съхраниш детето в себе си е ключът, който ще те накара да се чувстваш жив. Това не означава непременно да се вдетиниш или да се превърнеш в инфантил, а да вземеш пример от нешлифованата мъдрост на децата. Замисли се – те знаят най-добре как да бъдат радостни без повод, винаги са заети с нещо и се стремят с всички сили към това, което желаят, без да имат и 1% от „ресурса“ на големите. Не е ли точно това правилната формулата към собственото удовлетворение, която остава винаги една и съща?! Така че защо по дяволите бързаш да пораснеш – годините не трябва да се отразяват на духа! Не го препарирай.

Да паднеш духом означава да превърнеш живота си в пълна скука.

Да се задоволиш денят ти да започва със сутрешния блок и да завършва с централната емисия и това да бъдат границите на света ти.

Да живееш с полузатворени към истината очи и да пропуснеш възможността да откриеш щастието. Да загубиш представа какво е да почувстваш страст, емоция, адреналин и да избереш да бъдеш празен. Точно така – ти да избереш, защото всеки сам си преценява накъде да тръгне и къде да си постели черджето. А животът е цветен и предлага много възможности, но само за тези, които искат да го живеят. Които имат куража да вкусят от цялото му меню и да поръчат десерт. Тези, които продължават да търсят себе си и не отделят време да броят годините, а преследват пропуснатите залци храна за духа. Защото да намериш пътя към щастието не е толкова трудно и Буковски го е казал с неоспорима точност: „Намери това, което обичаш, и го остави да те убие“.

Припомни си игрите от детството или какво беше преди мишката да изяде книжката.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *