ПАРАШУТИСТЪТ ФУТБОЛИСТ, КОЙТО НЕ ДОПУСКА ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ ВЪВ ВРАТАТА

Или германецът, който покори Англия

  • 27.10.2015
  • от Андрю

Футболът отдавна не е това, което беше. Корупцията, съмненията за допинг, татуировките и грозните прически опорочиха автентичния характер на играта по света. Колкото до нашите ширини, мачовете на националния ни отбор се утвърдиха като лекарство срещу безсъние, а когато ти поискат 40 лв. за билет за домакински мач, осъзнаваш кои са наистина важните неща в живота. Все пак, ако отдавна се каниш да отидеш да ти изчистят зъбния камък, е по-добре да си спестиш разочарованието и да инвестираш кинтите в здравето си.

Днешните играчи се обличат и държат като холивудски звезди, без обаче да блестят като такива. За сметка на това преди много години в дъждовната Англия имало вратар, чиято история си заслужава да бъде заснета на лента. За него дори не може да се каже, че е представител на старата школа, тъй като е единствен и неповторим.

Със сигурност не си го чувал заради липсата на негови фотосесии по бельо, татус с китайски йероглиф или бивше гадже фолк певица. Както и да е, неговото име е Берт Траутман.

По ирония на съдбата е легенда на Манчестър Сити, градския съперник на моят любим Юнайтед.

Ето и неговата история. Бернхарт, както е рожденото му име е роден в  Бремен, Германия, и е парашутист от немската армия, участник във Втората световна война. Сражавал се е три години на Източния фронт, носител е на пет медала, включително и „Железен кръст”. След подвизите си е прехвърлен на Западния фронт, където е и повратният момент в живота му. В края на войната е заловен от британците и прехвърлен в лагер за военнопленници на Острова. По-рано е бил залавян от руснаци и по време на  френската революция. При опит за бягство от поредните си преследвачи Траутман прескача ограда и за нещастие се приземява на британски войник, който в типичен Гай Ричи стил го поздравил с думите: „Здравей, Фриц, ще пиеш ли чай?”. След като войната приключва, Берт отказва да бъде върнат в родината си и вместо това се установява да живее в Англия, където се занимава с фермерство и играе футбол.

Няма данни за постигнати от него високи резултати в земеделското поприще, нито да е участвал в английската версия на „Фермер търси жена”, но пък за сметка на това изявите му за местния отбор хващат окото на Манчестър Сити и през 1949 г., той подписва с клуба. Решението в отбора да бъде привлечен бивш парашутист от немската армия довело до вълна от недоволство, изразяващо се в протести, а на една от демонстрациите се събрали цели 20 000 души.

Кофти начало, но и истински тест за характера. За любителите на интересни факти ще отбележим, че

Берт Траутман е първият спортист във Великобритания, който облича спортната екипировка на Адидас благодарение на приятелството си със самия Адолф Даслер. Запомнете го, ако някога върнат на екран „Стани богат” и решиш да се пробваш.

Обратно на терена, при първия си мач в Лондон, където публиката още не била забравила за кошмара от немските бомбардировки над града, Траутман е обект на обиди и освирквания. Всички очаквали разгромна загуба, но омразата вдъхновила немеца, който със страхотните си спасявания развенчал първоначалните си критици и облачни прогнози. Крайният резултат бил минимална загуба с 0:1, но по-важното било, че целият стадион изпратил с аплодисменти фантастичния в този мач Берт, а футболистите на Фулъм джентълменски го поздравили. Това била една прекрасна победа на характера и таланта над войната и предразсъдъците.

През 1956 г., Траутман става първият вратар, който печели наградата за играч на сезона. Годината се оказва паметна в живота на немеца и по друга причина. Същата година Манчестър Сити играе финал за купата на Англия срещу Бирмингам. 15 минути преди края на срещата Сити водят с 3:1, а Траутман получава контузия във врата след сблъсък с противник при опит да пресече една топка. Бившият парашутист се хвърлил смело в краката на съперника, а тогавашните правила не позволявали смени, което означавало, че жив или умрял той трябвало да доиграе мача. Макар и леко замаян, Берт се справил и дори направил още няколко решителни спасявания.

След мача Траутман признава, че не се чувства добре и изпитва болки, но все пак присъства на награждаването и на банкета по случай победата. На следващия ден болките продължили и коравият мъжага решил най-накрая да отиде на лекар. Първият доктор в общи линии му казал, че нищо му няма. Това не му се сторило особено убедително и решил да потърси второ мнение. Рентгеновите снимки показали разместване на пет прешлена, вторият от които бил счупен на две. При по-силен удар животът на Траутман щял да бъде сериозно застрашен. Вратарят на практика е доиграл мача и спасил отбора си, докато е бил със счупен врат!

Контузията оказва сериозно влияние върху по-нататъшната кариера на Траутман, който след възстановяването си просто не е същият, но въпреки това не се отказва и играе до 1964 г. През 2004 г. Траутман получава почетния знак на Британската империя за своя принос към англо-германските отношения.

Същата вечер по време на концерт на берлинската филхармония той се среща с кралицата, която реагира: „А, господин Траутман, спомням си Ви. Още ли ви боли вратът?”.

История като на кино. С щипка любов (Берт имал 3 съпруги) и режисьор, който да улови ужаса на войната, тази истинска история може да стане холивудски хит. И без това обаче тя си е достатъчно впечатляваща и вдъхновяваща. Изводите са много. Няма значение как се казваш и откъде идваш, в крайна сметка, ако си достатъчно добър, хората ще те оценят по това, какъв си и какво правиш. Животът е предложил лимони на Траутман, а той просто си е направил лимонада.

Виж още вълнуващите истории на две двойки, на които никога не им е пукало.