Нещата от живота

Дами и господа… Марчело Мастрояни

На 28 септември в една хладна есен през 1924 г. в малкото градче Фонтана Лири в Апенините се ражда едно момче със сърце, готово да побере всичките жени на света. Израснал в бедност по крайните квартали на Торино и Рим, по-късно преживял ужаса на Втората световна война и хитлеристките лагери, той не спира да обича, а напротив.

Той живее, за да го прави.

Така, както трябва, и така, както всички жени искат да ги обичат. По италиански! Дами и господа, на сцената, представен от великия Лукино Висконти, за да ви научи как се прави (обичането), излиза единственият и неповторим – Марчело Мастрояни!

ЗА НЯКОЛКО ЛИРИ ПОВЕЧЕ…

Преди да започне да покорява едно след друго женските сърца с прословутото си поведение на лошо момче и с типичната цигара в устата, Марчело живее в крайна бедност, но това, както самият той твърди, никога не е било проблем. „Дълго време спях на едно легло с майка си, моите по-големи братя лягаха на пода, а баща ни – в коридора. Но аз не виждах в това нищо ужасно, защото и приятелите ми живееха в подобни условия.“След като завършва училище, работи като строител, чертожник, счетоводител, общ работник и всичко възможно, за да изкара няколко лири повече. Явно още тогава обаче бедното момче с маслиновите очи от крайните квартали е имало чар и особена харизма, защото съдбата му се усмихва, като го събира с Джулиета Мазина – бъдещата съпруга на Федерико Фелини, с която играят в самодейна театрална трупа. Именно в нея по-късно бунтарския дух и красиво лице на лошото момче забелязва самият Лукино Висконти. Той кани Марчело да играе в собствения театър на великия режисьор и така въртележката се завърта. Звездата е изгряла, а на всички жени в Италия и по целокупната земя им предстои да въздишат само по едно-единствено име. Марчело Мастрояни!

AMANTE ITALIANO!

Той е имал едни от най-красивите жени на света. Той е снимал с тях, танцувал е с тях и е правил любов с всяка една от тях дори не само под чаршафите.

Заради мъже като него светът е измислим фразата „любов по италиански“. И това не е било, защото Мастрояни е бил идеален, почтен или твърде богат. Не – той просто е знаел как. Карал е жените да се чувстват богини само с поглед и е разбивал сърцата им с едно дърпане на цигарата си.

Това, което е правел винаги, обаче е да остава джентълмен. Независимо дали към първата си и единствена съпруга, италианската актриса Флора Карабела, или към голямата си любов Катрин Деньов. Това доказват и думите на самата Флора, които тя изрича, когато се разбира, че Мастрояни има дете от Деньов: „Това, че една красива чужденка е родила дъщеря от моя мъж не е повод за развод.“ Независимо че на Мастрояни са приписвани връзки с почти всички жени, с които е снимал: Анита Екберг, Анук Еме, Урсула Андрес, Брижит Бардо, Жана Моро, Стефания Сандрели, Моника Вити, Клаудия Кардинале, София Лорен, Катрин Деньов, Шърли Маклейн, Джули Андрюс, Джесика Танди, Лучия Бозе и др., неговата единствена съпруга Флора остава с него през целия им 46-годишен брак, а актьорът винаги намира време да й се обади и да й изпрати огромен букет с рози всяка година на датата на тяхната венчавка.

„ТОВА СЕ СЛУЧВА САМО С ДРУГИТЕ”

Филмът от 1971 г. „Това се случва само с другите” събира на снимачната площадка бижуто на френското кино Катрин Деньов и вече световноизвестния Марчело. Любовта пламва, но не просто като искра. Тя е пожар, който може да гори така само и единствено между една французойка и един италианец. Следват десетчасови разговори между Рим и Париж почти всяка вечер, много изпратени цветя, а впоследствие и дъщеря. Втората за Мастрояни – Киара. Въпреки молбите и дори изпросеното обещание за развод, което актьорът получава от съпругата си, Катрин отказва да се събере с него под един покрив и след време нещата се пропукват завинаги.

„НИКОГА НЕ СЪМ БРОИЛ ЖЕНИТЕ, КОИТО СЪМ ИМАЛ – А ПРОСТО СЪМ ГИ ОБИЧАЛ”

Това отговаря Мастрояни на журналистка, когато го пита колко жени е имал. С присъщата си ироничност и цигара в устата Марчело Мастрояни ще остане в историята на киното с филми като „Сладък живот“ (La dolce vita) на Федерико Фелини, „Нощта“ (La Notte) на Микеланджело Антониони, „Развод по италиански“ (Divorzio all’italiana) на Пиетро Джерми, „Брак по италиански“ (Matrimonio all’italiana) на Виторио де Сика,  „Градът на жените“ (La cittа delle donne) отново на Фелини, „Очи чорние“ (Очи чёрные) на Никита Михалков и още много други. По-важното обаче е, че той ще остане в дузина женски сърца, и то не като мъжа, имал всяка жена, а като джентълмена, който наистина е знаел как. От обичането до умирането. По италиански!

Виж още една гранде любовна история, в която България прелъсти Италия.