ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА (АКТУАЛИЗИРАНА ВЕРСИЯ)

Класическа история през 2015...

  • 07.09.2015
  • от Тео Чепилов

Познат на един приятел ми разказа за една малка мацка, толкова секси, че всеки неин статус имал по хиляда лайка. Майка й била чил, пускала я на всички партита, а баба й даже й давала дискотечни. Бабата си продала стария касетофон на някакъв хипстър и с парите купила от втората супер кют червена шапка, която така й заспала на въпросната мацка, че тя повече не я свалила и всички почнали да й викат Червената шапчица.

Веднъж звъннал домашният телефон и естествено била бабата – всички други отдавна ползвали мобилния, даже и измамниците. Оказало се, че летен грип тръшнал бабчето, затова майката набързо напълнила една найлонова торбичка с лекарства и шоколади на промоция. Майката звъннала на Червената шапчица да си излезе от стаята, където от колоните така блъскали някакви зловещи бийтове, че нямало шанс да чуе почукване по вратата. Червената шапчица била вчерашна и кисела, но майка й го приела за проблем на възрастта. Връчила й торбичката и карта за транспорта и я пратила към другия край на града, като сто пъти й по­вторила да не минава през центъра.

Червената шапчица скрила срамния найлон в раницата си и се качила в метрото. Докато чакала, решила да провери кой къде се е тагнал и видяла, че на Театъра е пълно с народ. Казала си, че ще мине за една бърза биричка, нищо повече, освен ако не изпадне, разбира се. В градинката Червената шапчица почнала да се оглежда на коя пейка са нейните хора, когато изведнъж към нея се приближил един леко крийпи пич, когото всички наричали Вълка. На него направо му се приискало да дръпне Червената шапчица директно в храстите и да й направи много лоши неща, но се притеснил да не стане мяу – все пак бил на пробация с две висящи дела. Вместо това заходил елегантно: „Как си, секси, мене ли ма търсиш?“ Червената шапчица се опитала да отмине, но Вълка й препречил пътя и я въвлякъл в разговор. Колкото и да се опитвала да не му каже къде отива, той хитро измъкнал цялата информация, че даже в кой квартал, кой блок, на кой етаж и от коя страна е апартаментът. За щастие минал неин далечен познат и Червената шапчица успяла да му се лепне с хвърляне на врата, та се отървала. Вълка обаче не се отказал – вече знаел къде отива мацката, затова се качил на тунингованата си до 580 коня кола цвят хамелеон и с разцепващ квартала рев, изпилил гуми натам.

Червената шапчица пък малко се изнервила от цялата случка, така че полазила коза на оня познат, ей така, да се отпусне лекинко. Междувременно Вълка стигнал до апартамента на бабата, свалил черните си очила, разтъркал присвитите от химия очи, усмихнал се дружелюбно, доколкото кривите му зъби позволявали, и чак тогава позвънил на вратата. Бабата попитала кой е, той се представил за приятел на внучката – носел лекарства и шоколад на промоция. Когато обаче  бабата отворила и последното от десетте си резета, Вълка й запушил устата и я избутал навътре. Завързал я като мумия за един стол с въже за простиране и натикал терлици на топка в устата й. Почнали да чакат внучката, като през това време Вълка изнервено сменял трите ефирни канала на стария избушен телевизор.

Най-после се чул звънецът – Вълка погледнал през шпионката, била Червената шапчица, която вече имала червени бузи и много, много червени очи. Вълка затворил хола, открехнал вратата на спалнята и се завил през глава, извикал: „Влизай, баби, аз съм в леглото.“ Червената шапчица си събула кецовете, известно време си търсила терлиците, но накрая дошла боса в спалнята. Изпод чаршафа се виждали само очилата на бабата, а Червената шапчица се фрапирала колко зле са очите й – зениците били свити на топлийки. Вълка протегнал широко ръце и с преправен глас изхриптял: „Няма ли да прегърнеш баба?“ Червената шапчица се стреснала, попитала: „Бабо, защо са ти толкова космати ръцете?“ „А, страничен ефект на хапчетата, баби, случва се при един на хиляда.“ „Бабо, ама и гласът ти е малко като на Буги Барабата!“ „Това е от цигарите… и гроздовата пърцуца.“ Червената шапчица продължила да гледа подозрително, а Вълка решил да направил последен опит, потупал леглото и казал: „Няма ли да седнеш при баба?“ Червената шапчица присвила очи: „А защо толкова настояваш да дойда до теб?“ „За да те изям... цялата“, казал Вълка със собствения си глас и се изхилил гаднярски.

Червената шапчица застинала стреснато, а Вълка се изправил, гол до кръста, целият в мускули, белези и татуировки, започнал да разкопчава колана си.

Червената шапчица опитала да избяга, но от паника кракът й зациклил на едно място като в онази реклама. Изведнъж от нищото изскочил полицай и с един удар на палката си тръшнал Вълка. Оказало се, че бабата успяла да звънне на 112, докато се борели със злодея на вратата, просто отнело известно време, за да пристигне патрулката. Докато Вълка бил в безсъзнание, Полицаят му сложил белезници и започнал да пише протокола. Когато Вълка се събудил и видял Полицая, скочил през прозореца, но забравил, че е с белезници, приземил се на земята по глава, счупил си врата и веднага умрял.

Вместо да се зарадват обаче, всички се натъжили – Полицаят трябвало да пише вече много дълго и подробно обяснение, а когато колегите му криминалисти пристигнали, бабата трябвало да ги почерпи нещо и свършил всичкия шоколад на промоция. Червената шапчица пък искала да си ходи, защото й затъпяло. От скука обаче пуснала цялата история във фейсбук и натрупала толкова много лайкове и шерове, че чак Гери Никол й завидяла.

Приказките не са това, което бяха...