NEW IN: BEARS AND HUNTERS

Слушаме "мечките" на 18 септември в Пловдив по време на Go Guide & One Architecture Week Opening Concert

  • 07.09.2015
  • от редакторите
  • снимки: Clamer Design Studio

Днес ти представяме четири мечки, с които стартираме новата си рубрика NEW IN. Място в нея ще си намират онези момичета и момчета, които имат потенциала да бъдат следващото "голямо нещо", без значение сферата, в която се вихрят. Започваме с музика, защото е винаги добра идея. Bears and Hunters ни радват доста, ето защо ги поканихме да се включат в съвместния ни концерт с One Architecture Week на 18 септември. С него откриваме фестивала, който е повече от добра причина да отскочиш малко над стотина километра на изток до любимия Пловдив.

Кои са мечките, кои ловците?
Иван: Очевидно е, че във всеки от нас има по нещо и от двете (колкото и банално да звучи) – по-интересното е, когато ролите се разменят.
Тони: Амии този въпрос е като че ли един от най-често задаваните и ние така и не измислихме оригинален и точен отговор. Може би ние всички сме мечки, а ловците - всичко около нас, ха-ха. Якото е, че не знаеш кой кого гони.
Пепи: Няма дефинитивен отговор. Не бих казал, че мечките и ловците са в групата, а по-скоро около нас.

Артисти сте, значи задължително се борите за нещо, какво е то?
Виктор: Много бих искал поговорката "Музикант къща не храни" да изчезне от лицето на земята. Когато това се случи, ще си набележа друга цел.
Иван: Борим се за много неща, но на този етап най-вече това е песните/посланията ни да достигат до повече хора.
Тони: Моят отговор е кратък: да правим нещата свободно и от душа, защото нали все пак това е музиката - океан от свобода на изказа!
Пепи: За една купчина клиширано звучащи неща.

Каква е историята зад Comeback Story (клипът е мега, браво)?
Виктор: Благодарим! Иначе самата история е разказана в песента, само трябва да си измислите героите.
Иван: Както може да се предположи от името, това преди всичко е история за завръщане, но идеите далеч не се изчерпват с това. Заслуга парчето да намира толкова топъл прием определeно има и клипът му (отново с големи благодарности към режисьора Жоро Манов и целия екип на Clamer Design).
Тони: Благодарим за оценката, това го дължим на екипа, който направи това видео. Историята за вокала ни Виктор и донякъде е свързана с неща, случили се миналата година в личен план.

Чакаме ли още нещо красиво и черно-бяло?
Виктор: Красиво, надали. Черно, може би.
Иван: Да, ще се постараем да е красиво, но за черно-бялото не обещаваме.
Тони: Не знам чакаме ли? Ние самите имаме колкото представа накъде да поемем в следващия си сингъл (аудио), толкова и нямаме (визуално). Мога само да кажа, че ще е различно от Comeback Story.
Пепи: Надяваме се, че да. И с много експлозии и забавен кадър.  

Как се сформира банда като вашата, пресичат ли се вкусовете поначало, или сте се напаснали?
Виктор: Събрахме се покрай HomeovoxMusic, вкусовете се пресичат на места, но дори и така да е, винаги трябва да има напасване.
Пепи: Въпреки че всеки си има особености на вкуса, имаме и много пресечни точки, които стават основата на нещата. Това е добре, тъй като иначе бихме зациклили само в една дирекция.
Иван: Най-хубавото в групата ни е, че едновременно и различията, и общите ни вкусове в музиката пораждат вдъхновение пък и се учим едни от други.
Тони: Ами сформирахме я на базата на единомислие как да творим заедно и да си изслушваме идеите, стигащи до "златна среда". Мисля, че няма сръдливи случаи, а и да ги има - това е знак за работа. Имаме допирни вкусове, но и доста различия (май аз съм най-типичният пример за това впрочем, ха-ха).

Имате ли си вътрешен репетиционен ред, без дисциплина не може? Как ви се случва работният процес?
Виктор: За жалост все още нямаме възможностда се занимаваме само с музика и трябва да се съобразяваме с много други работи. Поради това нямаме конкретни дни и часове, в които да репетираме, но успяваме да сме в студиото поне по няколко пъти на седмица.
Иван: Работният ни процес може да се оприличи на ястие, което готвим, импровизирайки с подправките, така че вкусът му всеки път е леко различен, но задължително се усещат много смях, известна доза безредие, спонтанност, никакви задръжки и вдъхновението, когато правим нещо ново и дойде първият момент, в който усещаме, че нещата се получават.
Тони: Ами имаме си наше място за свирене, което много ни улеснява. Това е предимство, с което доста банди биха били по-продуктивни. Важно е работният процес да е в спокойна среда, без ускорени (излишно) темпове. Понякога сякаш това ни е кофтито, но се случва заради неналичие на време на някого от бандата, да речем.

Метнете линк към последното, което всеки от вас слуша на repeat.
Виктор: Band of Skulls - Lay My Head Down
Иван: FOALS - What Went Down
Тони: А това е толкова трудно. Последните днес бяха толкова различни, но все пак (за да покажа различието си воистина, ха-ха)
Lamb Of God - Overload
Пепи: The Big Moon - Sucker

Като пораснете големи, искате да бъдете като…
Виктор: Ами искам да съм себе си, но по-бърз.
Иван: Искаме да бъдем себе си (това важи с пълна сила и сега).
Тони: Баща ми!!! Може би в малко по-уверена версия. Но да, той е моят идеал за човешко присъствие, мисъл и действия!
Пепи: Не искам да пораствам.

Какво ще ни изсвирите в Пловдив? Къде още може да ви чуем лайв?
Виктор: Почти всичките ни авторски песни, плюс няколко наши любими парчета.
Иван: Със сигурност в Пловдив ще предложим няколко изненади спрямо парчетата ни от предишните концерти, а следващите ни свирения ще са в София, така че бъдете нащрек!
Тони: Това ще ни е втори концерт в рамките на една седмица в този прекрасен град. Ще представим променена (това само ние си го знаем, де) версия на най-новото ни авторско парче и нямаме търпение да видим/чуем отзивите. Следващият ни лайв е в София на 26-и този месец.

Дайте ни още три млади инди групи/изпълнители, на които да обърнем внимание?
Виктор: Hayes & Y, Jin Monic, Krekhaus Jam.
Иван: Hayes & Y, Jin Monic и Нормално (жестока търновска банда, които са по-скоро wave/alternative, отколкото indie).
Тони: Ами аз искам да отбележа една бгбанда, с която сме имали многократен допир, и те израстват с огромни темпове: Hayes And Y! Другите две не знам дали са в графата "млади" и "инди" на 100%, но личният ми вкус ме води до тях. Сепуко 6 и Smallman!!! От там има какво да се учи !
Пепи: Jin Monic, Hayes & Y, Comasummer.

Повече за Go Guide & One Architecture Week Opening Concert с любезната подкрепа на нашите приятели от TELUS International Europe има тук.