7 клишета за живота, които се оказват самата истина

Прекомерното обмисляне е излишно, когато живеенето е неизбежно

  • 15.08.2015
  • от Андрю

То самият живот като цяло е едно голямо клише. На Вселената й е все тая за нас. Човек се ражда, живее и умира, а продължителността на това му съществуване е една малка капка в огромното море на безкрая. Хората с по-абстрактно мислене обаче разглеждат горните етапи по различен начин. Те търсят качеството и смисъла в тях и обичат да разсъждават. Невинаги обаче мислите за живота водят до нови открития за него. Ако беше толкова лесно, всеки втори щеше да е гений, а старите философски умове отдавна забравени. Разсъждаването над живота, смисъла му и т.н. по-често води до потвърждаване на вече известни истини, които сте чували по радиото и телевизията, а ако се достатъчно любознателни, сте чели по списанията и книгите.

СВЕТЪТ Е ЗА ДВАМА

Така си е, драги ми самотни читатели, няма какво да се лъжем. Понякога човек има нужда да бъде и със себе си и мислите си, но това е само понякога. Не говорим единствено за едноименната песен на Орлин Горанов и романтиката в нея. Спомняте си Джоуи от „Приятели”, който, отскоро заживял сам, откри, че всъщност няма толкова мисли, с които да бъде насаме. С приятел или гадже, всичко на този е свят е по-хубаво, когато има с кого да го споделиш, а ако можеш да го споделиш с точната компания, то животът може наистина да е прекрасен.

ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО И ТАКА Е ТРЯБВАЛО ДА СТАНЕ

Тази е от болезнените истини, не можеш да го осъзнаеш на момента, а като ти я казват, си в период, в който това по-скоро не те интересува. Един таксиметров шофьор наскоро сподели с мен свои злочести случки и заключи: „Кофти е, да, ама колко хубаво е, като ти мине!” И е прав – като мине, осъзнаваш, че си научил нещо, така е трябвало да стане и дори е било за хубаво. Докато дойде този момент обаче, трябва да си препсувал милион пъти съдбата си и да си преслушал още толкова пъти на repeat плейлистата си с по-тъжни парчета.

ИЗКУСТВОТО Е ВЕЧНО

Че животът е кратък, то е ясно, убедихме се още в увода, в онази част за капката в морето. Изкуството обаче не е. От кроманьонеца в пещерата до Благо Джизъса на Колизеума – все е някаква форма на себеизразяване, а самият Благо е толкова всестранно развит, че вече твори не само на терена, ами и извън него. Един истински ренесансов типаж, когото историята след години ще нарича татуирания Да Винчи. В днешно време всяка дреболия, с която някой претендира, че изразява себе си, се възприема като изкуство.

Тъй че, докато свят светува, хората ще създават, а разни псевдомеценати ще дават луди пари за всякакви извратени картини и скулптури. Но нека именно така изкуството ще бъде вечно...

ЩАСТИЕ С ПАРИ НЕ СЕ КУПУВА

Безспорно е, а най-хубавите неща на този свят направо са безплатни! Погледнато напълно реално и логично, не е нужно човек да е много богат, за да е щастлив. Някой със 100 милиона може да е много по-щастлив от друг с 1 милиард например. Замислете се...

ТРЕВАТА НА СЪСЕДА ВИНАГИ ЩЕ Е ПО-ЗЕЛЕНА

Това е от онези клишета, за които чак те хваща яд, че е вярно. Защо трябва да е така? Не може ли човек просто да е доволен от това, което има. Явно не... А вие можете да помислите философски над това или да направите живота си по-розов, докато пушите от зелената трева на съседа си. Ако имате късмет, под тревата може да намерите и някоя гъба и ще установите, че съседът ви всъщност е много готин пич. 

НЕ ВЗИМАЙ ЖИВОТА НА СЕРИОЗНО, ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ НЯМА ДА ИЗЛЕЗЕШ ЖИВ ОТ НЕГО

Ще цитирам вечният класик и разбивач на клишета бате Ицо Стоичков, като кажа, че тук съм „ту партс, фифти/фифти”.

Приет буквално, несериозният подход към живота граничи с безделието, но пък твърдата сериозност води към излишна надутост.

Трябва да приемеш живота на сериозно, дотолкова, че да не излезеш от него твърде рано, разбира се. Другото е ясно, няма как да избягаш от него.

В ПЕТЪК РАБОТНОТО ВРЕМЕ ТЕЧЕ НАЙ-БАВНО

Толкова седмици се повтаря едно и също. Стрелките на часовника изморено и бавно се разхождат по повърхността на циферблата му, докато Петъкът си прави едно голямо клише с всички нас, работещите на празника му. За да стана и аз част от клишето, тези последни редове бяха написани в един такъв Петък, защото, който работи в Петък, не обича шефа си!

И ако искаш да кажеш неклиширано на някого, че го обичаш, направи му кекс.