ВЪЗРАСТТА Е САМО ЦИФРА

Но когато числата в уравнението толкова се различават, не стават ли неизвестните повече от нормалното?

  • 03.08.2015
  • от Рози Борачева

Уди Алън е на 56, когато зарязва Миа Фароу в полза на 21-годишната ѝ осиновена дъщеря, за която все още е женен. Когато го питат дали възрастта не е пречка за тях, обяснява:

„Сърцето ми го поиска. В тези неща няма логика. Понякога просто срещаш някого и се влюбваш в него – и това е всичко.“

Много романтично, нали? Това не е точно някоя от красивите приказки, които всички гледаме отнесено, когато ги хванем филмирани по телевизията. За сметка на това любовта в киното нерядко е между ученички или студентки и отдавна напуснали гимназията и университета готини пичове, за които възрастта на мацката не просто не е важна, но дори не е число, което влиза в уравнението. Замислете се обаче какво представлява една такава връзка в реалността: докато той е на работа, тя е на лекции – дотук добре, времето е разпределено. После обаче се виждат, той ѝ се оплаква от шефа си, от това, че ще му спрат интернета, ако не го плати, ама в момента няма пари точно за този лукс... а тя, кимаща съчувствено, на свой ред му разказва кой преподавател я е издразнил, на кой купон не са я поканили и кои обувки си е харесала в мола... Идилия.

Дори и да се опитам да се отдалеча от цинизма и предразсъдъците си, подобни отношения продължават да ми изглеждат обречени от самото начало. Първо, що за мъж би си пробвал късмета с момиче, което все още не е навлязло в истинския живот? Хайде де, малко предизвикателство поне да има... Не казвам, че всички млади са лесна плячка, но със сигурност не са и най-високата топка за един (а дано, ама надали) (съ)зрял мъж.

Второ, сценарият на тази история е написан още преди Купидон да си е отдръпнал пръстите от тетивата – първа целувка на пейката пред блока, малко трудности, докато родителите и на двамата свикнат с идеята, голяма любов за (максимум) една-две години, после момичето завършва... и край.

Особено пък ако това, последното, е свързано с местене в нов град. Една от най-горчивите (говорим за черен шоколад-горчиво, не за гадно лекарство-горчиво!) характеристики на ранната любов е, че тя рядко продължава, когато пътеките на главните герои се разделят. Дори и двамата да направят крачката заедно, е доста трудно отношенията им да не се разклатят – пък камо ли ако единият отдавна вече е пораснал, а на другия едва сега му се налага да го направи.

Стига де, това не е толкова тъжно – в крайна сметка всяка любов идва в живота ни с някаква причина. Не липсват примери, показващи, че подобни отношения могат да извадят наяве най-доброто и от двете страни. Докато единият черпи от енергията и младежкия заряд на половинката си, то другият пък разполага с мъдрост от първо лице. Улегналостта среща позитивизма и красотата на 20-те. Нерядко именно това е рецептата за успешна връзка.

Имам приятелка, която със зъби и нокти се пребори за мечтаната позиция в Дания веднага след като завърши – само и само да последва там любимия мъж, работещ и вечно на път. Е, дали след това връзката им просъществува не е от първостепенна важност. Поуката от историята е по-скоро в това, че любовта дава крила и прави и невъзможното възможно. Все пак ако проверите в интернет, ще видите, че Уди Алън и Сун-И са щастливи заедно вече 18 години.

И докато се опитваме да говорим за любов с математически термини, което само по себе си е налудничаво, виж идеята за любовна геометрия.