ДЖЪНК ФУУД Е ЗА БОКЛУКА

Сляпото следване на модата да се храниш претенциозно-здравословно и да сънуваш къпкейкове

  • 29.07.2015
  • от Евелина Евлогиева

Навсякъде се тръби колко нездравословен е новият ни начин на хранене. Бързата храна, от други народи наричана просто „боклук“, диктува не само какво ще ядем за обяд, а и цял начин на живот.

Джънк фууд вече е старото ново. Последната мода е винаги, на всяка цена да избираме  претенциозно-здравословната храна.

Не ти говоря за простичкия избор: пържени или печени картофи? А за онази свиваща стомаха погнуса, когато в крайпътния ресторант предлагат просто олио вместо зехтин, оцетът е само ябълков, солта не е хималайска, а черният пипер не може да бъде прясно смян. Това вече е истинска драма за поддръжниците на новия лайфстайл.

Постепенно да се храниш средиземноморски, когато все още не си стигал по-далеч от Черно море, става някак естествено.

Дори мен ме хваща яд, когато си поръчам пица „Маргарита“, а те ми я сервират с нашенски кашкавал, който изобщо не наподобява моцарела. На пица „Четири сирена“ още по-рядко се спирам, като знам, че едно от сирената ще е топено. „Това има на българския пазар“ вече не е извинение. Може би през социализма тоя номер щеше да мине, но не и сега! Не мога да се примиря, защото вкъщи вече свикнах на изтънчените сирена и кажи-речи през вечер се събирам с приятели да се почерпим с деликатеси и чилийско вино.

За баницата като закуска не съм мислила от години. Знам, че още се купува, и то не само по Нова година. Но много трудно приемам факта, че хората продължават да ядат извара, сякаш не са и мирисали котидж чийз. Забрави ги тези мазни закуски, символ на тотална изостаналост в света на модерното хранене!

Пазарувай само от пекарни и следи за надписи „Франция“ или „парижка“ по витрината. Ако няма явни знаци, че кроасанът ти е правен по стара френска рецепта – то това е просто кифла.

Вече не пазарувам храна ежедневно, и то от пазара. Като гледаш хората на запад кога и как купуват храна, разбираш, че този режим е ключът към загадката защо другите са по-добре от нас. Признавам си, все още ходя по хипермаркети, но винаги подбирам някой „по-така“ и се надявам да има цяла пита гауда с ким. Био магазините също не са ми чужди. Годжи берито от там си го взимам, въпреки че излязоха някакви си проучвания, че сушен, плодът нямал много полезни съставки. В традиционните вериги също се продават тези тибетски чудеса, дори са в същите опаковки. Но аз знам, че ако в био магазините цената е тройна, то си има напълно логично, здравно обосновано обяснение за това. Ще ти дам още един безценен съвет: забрави и за сушените сливи. На тях, като им видиш цената, и вече знаеш, че нито са полезни, нито са изискани.

По ресторанти, като сядам, поръчвам само норвежка сьомга или африкански сом. Веднага мога да позная дали рибката ми е била тъпкана с антибиотици в някой развъдник, или си е плувала на свобода в незамърсени води. Това е като яйцата от щастливи кокошки – просто се усеща! Скара-бира не споменавам, защото дори шишове и пържоли вече не ям. Италианското прошуто и испанският хамон показват далеч по-изтънчен стил в храненето. Знам, че французите си хапват охлюви, но засега съм само на прясно изпечени франзели. Не вярвам и Коко Шанел да е станала модна икона за един ден!

Понякога си мисля, че храненето може да е по-простичко. Нали всички сме израснали с филии с лютеница и сирене. Пък и баба ми да не би само със зехтин да е овкусявала?!

Но гледам бързо да прогоня тези мисли. Правя си една чия с портокалов сок и забравям, че ми се закусва с баничка.

Ето нещо, ако си още на тази вълна. Една статия за модата срещу осъзнатостта.