ПО ПЪТЯ

Или няколко родни маршрута, с които ще дойдеш на себе си

  • 28.07.2015
  • от Михаела Самарджиева

Когато в една от онези безпаметни нощи, пропити с евтин алкохол и много джаз, Джак Керуак е решил да стане американският Омир и да създаде западната Одисея, библията на бийт поколението – „По пътя“, едва ли е предполагал, че тя ще стане речник на живеенето, на полудяването от живот. Когато Себастио Салгадо се ражда на 8 февруари 1944 в Айморес, Бразилия, едва ли е мислил, че ще заснеме едни от най-разтърсващите снимки на века и ще открие „солта на земята“, в над 100 страни и милиони километри по-късно – по пътя. Когато съдбата среща испанката Марта и българина Борис, те дори не предполагат, че за 511 дни ще изминат на стоп пътя до Индия и ще се сдобият с трети спътник – индийската котка Бурма.

Пътят може да ти даде много, но най-вече може да те върне на себе си. Да ти покаже истинското ти аз и всъщност след изминатите километри да установиш, че си си вкъщи – в твоя си дзен, постигнал идеалната хармония, за да се чувстваш добре в собствената си кожа. Именно заради това ти предлагаме няколко маршрута на родна територия, които да ти дадат всичко нужно, преди есента отново да почука на вратата. И тъй като август е идеален за целта, те съветваме просто да си избереш нещо от предложенията и да стягаш самара.

Защото всеки е длъжен поне веднъж да повърви, за да се намери.

ПЛАНИНСКИЯТ НАЧИН
Ползите от тишината и мълчането често се пренебрегват, а всъщност не виждаме по-адекватен начин да презаредиш батериите и да чуеш собствения си глас. Залети сме от канали за комуникация, облъчваме се от всевъзможни устройства и накрая забравяме просто да си полафим със себе си. Да се чуем. Контактът с планината е идеалният начин да го направим и тук вариантите са два – или дълго и напоително, или ударно и изтощително. Измори се и виж колко по-добре ще усетиш всичко наоколо. Ако искаш ударно натоварване, избери едни от най-предизвикателните върхове за изкачване у нас като Злия зъб, връх Ботев или Дженгал, а ако търсиш дълго уединение със себе си – билото на Стара планина определено е твоето място.

ОТ ВРЪХ КОМ ДО НОС ЕМИНЕ

Ако избереш близо 700-километровия преход по билото на величествената ни Стара планина, може да си сигурен, че ти трябват няколко неща: желязна воля, поне месец и малко свободно време и не на последно място - добра подготовка. Пръв маршрута от връх Ком до нос Емине покорява изследователят и пътешественик Павел Делирадев през 1933 г. 54-годишният Павел изминава за 30 дни всичките 700 километра. След него доста ентусиасти успяват да покорят дестинацията, като през 1965 г. 12 души преминават по маршрута с мотопеди „Балкан", което истински съжаляваме, че сме изпуснали.Пътят е известен под наименованието Е-3 и е характерен с преодоляване на терени с голяма денивелация и изкачване или подсичане на повече от 100 върха.През последните години под егидата на Българската федерация по туризъм (БФТ) ежегодно се организира Национален поход „Ком - Емине“, така че можеш да го избереш, ако искаш компания, но ние съветваме да го направиш с един-двама верни другари или сам. Чувството е минимум като в Into the wild, но без трагичния финал, а крайната точка, разбира се, е едно дълбоко гмуркане в морето, от което ще излезеш чисто нов – обещаваме! (P.S.: Не забравяй, че традицията повелява от връх Ком да се вземат две камъчета, едното от които хвърли в морето, а другото запази, за да си напомняш непрекъснато колко силна нинджа си всъщност.)

ДУХОВНИЯТ ПЪТ
Ако не си Джулия Робъртс в „Яж, моли се и обичай“, не ти трябва ашрам в Индия, за да се слееш с цялата вселена или да усетиш мистиката със странни упражнения, пост и мантри до припадък. Достатъчно е да отскочиш малко на юг, за да осъзнаеш, че и тук имаме светилища и земи, за които и до днес никой не може да разкаже с точност, защото си остават пълна загадка. Поеми дълбоко дъх и виж как се произнася оммммммм по български, а ако имаш късмет, можеш и да видиш нещо необичайно. По тези места всичко е възможно.

БЕЛИНТАШ, ТАТУЛ, ГРАДИЩЕ

Легендата гласи, че на 30 км югоизточно от Асеновград, където се намира светилището Белинташ, древните траки са комуникирали с Космоса, а множеството улеи и кладенчета, изсечени в скалите, всъщност представляват карта на звездното небе. Белинташ се превежда като „белият камък“, „камъкът на познанието“ или „камъкът на войната“, а според историци там е съществувало тракийско светилище, посветено на бог Сабазий, изградено от тракийското племе беси. Единственото сигурно за мястото е, че то е много древно и изключително свято. Според някои изследователи Белинташ, заедно с Кръстова гора и Караджов камък, образуват т.нар. „енергиен триъгълник“. С подобна слава е и Тракийското светилище при село Татул. Скалният масив, върху който има пресечена пирамида, два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец, е датиран от края на V и началото на ІV хил. пр.Хр., а в него са намерени и уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ. Местността Градище е може би най-мистичната локация в духовния ни трип. Според легендите в тайнствената Странджа, в областта Градище, се намира гробът на египетската богиня-котка Бастет. Тя е високоразвито същество от т.нар. Долна лунна династия. Смята се, че Бастет е довеждала част от душите на Земята. През 1981 г. Людмила Живкова инициира експедиция в местността и започва разкопки, но още през първата вечер участниците виждат странни бели фигури на възрастни хора, които се опитвали да им съобщят нещо. Живкова умира малко по-късно и така се слага край на проучванията, а местността е окупирана от Държавна сигурност. Загадките обаче не спират и до днес.

ТУК ГО ПРАВИМ ТАКА
Работиш в американска компания, шефът ти е англичанин, служебната ти кола е немска, схемата ти за плащане е прецакано гръцка, а на обедната почивка ядеш в индийския отсреща. К‘во става? Нямаш ли нужда от чисто българското back to the roots и да им теглиш една по нашенски. Понякога трябва да се почувстваш като у дома си, за да ти е истински удобно, а идеалният начин е ето този:

ПО СТЪПКИТЕ НА БОТЕВ, АЛЕКО И АПОСТОЛА

Маршрути много и всякакви, но за да вървиш по едни определени стъпки, трябва почтително да си свел глава. „По стъпките на Христо Ботев и неговата чета Козлодуй – Околчица“ е преход, който проследява славния път на Христо Ботев след слизането му на козлодуйския бряг, а 120-те километра на похода се изминават пеша от р. Дунав и Козлодуй през равната Златия, Поповото ханче в Бутан, река Огоста, бистрото изворче в Борован, Милин камък и местността Речка, Ботевата поляна във Веслец, връх Вола, Камарата, падина Йолковица и връх Околчица. „По стъпките на Алеко“ пък е масово изкачване на Черни връх и се организира по повод годишнината от рождението на големия български писател Алеко Константинов. Изкачването на върха, извършено именно от него през 1895 година, се счита за рождена дата на организирания туризъм в България и макар всички да сме стъпвали много пъти на Черни връх, усещането определено е различно, когато го правиш, за да почетеш Щастливеца. „Дела трябват, а не думи“ е казал Васил Левски и именно с дела всяка година през месец юли стотици хора го почитат с националния туристически поход „По стъпките на Апостола“, който пресича Балкана - от Плевен до Карлово.

Пътят е живо същество, обстоятелство, отделно време-пространство, което има свойството да те губи, за да се намериш.

То е материя, за която трябва да си наясно, че си има собствен план и начин на действие, който няма нищо общо с предначертаните ти надежди да се придвижиш от точка А до точка Б. Той решава, а ти, ако си достатъчно умен, може просто да го следваш, без да задаваш много въпроси. Това, което ще имаш, ще е много повече от това, с което си тръгнал. Накрая на трипа багажът ти ще е по-лек, а ти ще тежиш с няколко „килограма“ повече, защото душата ти ще е станала по-пълна. Пълна с това, за което си тръгнал – с живот.

И докато все още можеш да се храниш и от слънцето, прочети повече за очарованието на къмпингуването.