РЕМОНТЪТ НА ЦАРИГРАДСКО И ДРУГИ КАТАСТРОФИ

Или за ползата от задръстванията

  • 27.07.2015
  • от Михаела Самарджиева

Катастрофираме любовно вече втори месец. Аз си тръгвам, преди да си си откопчал колана, ти ме напускаш, преди да съм си дояла сладоледа, и така от сто години. В млекарницата продавачката всяка сутрин ни подава хороскопа – чист за теб, горчив като ретрограден Меркурий и с повече сметана за мен, като Млечния път преди химическо чистене.

Разделите ни са нещо обичайно за ватманите, за кондукторите и момичето от „Одеон“, което всеки път ни обърква билетите.

Разделите ни са напукали обстановката, изнервили са приятелите ни, направили са дупки в озона и сега чакат да ги съберем и да ги вържем пред Народното събрание. Да подадем любовна оставка окончателно – ти заради вот на недоверие от моя страна, аз заради афери с влияние, най-вече пред майка ти и лелките до блока.

Забивам първа знамето, вадя томахавката и разпускам косите. Трябва да разделим града! (казвам ти) и никога повече да не се пресичат териториите ни. Погледите и докосванията трябва да са сведени до минимум. Добре (ми казваш) и започваме. Вадим си разрешение от Столична община, Фандъкова ни изпраща със сълзи в очите, даже циганката до гарата хвърля боб, за да предвиди изхода от сраженията. Опъваме картата на града върху масата в хола на баба ти. Ти твърдиш, че съм все още толкова секси, но аз не се поддавам на вредния ти капиталистически Дилън, който пускаш на плоча, и вадя молива.

Разделям, владея, разделям. Чертая! Аз взимам всичко от Раковска на север, ти взимаш всичко от нея на юг.

За мен остават Борисова и това, което ми прилича на място с женско начало. Искам Надежда и малко от градинката на Кристал, също Банята, Мария Луиза, Дианабад, Младост, Дружба и местата, които са крайно далече от теб. Ти вземи Патриарха, Цар Борис и Шишман. Вземи Аксаков, Ангел Кънчев, бул. Христо Ботев и кучето на Аптека, а на мен остави Македония, Прага и малките пет. Остави ми чешмичката до Народен и единия лъв на Съдебна, както и лудата с цветята на ъгъла на Леге. Остави ми въздуха над Джамията и вземи всяко жълто паве. Аз съм с трамваите, ти с тролеите, но с рейсовете на Плиска не знам как ще се разберем.

Не си разделила Цариградско (ми казваш) и дълго мълчиш след това. После ми обясняваш, че ремонтът му е причинил достатъчно сътресения, изпуснати срещи, несъстояли се раздели. Закъснения. Не можело и ние да разделим града и да прецакаме всички, живеещи в него. Разказваш ми за тролей 8, който си променил маршрута и затова един младеж не предложил на приятелката си, от което последвало, че не се оженили, а това били 3 деца по-малко за страната и така естественият прираст на населението съвсем отивал на кино. Убедителен си. Вадя гумичката от задния джоб и те моля да ми нарисуваш небе. Задръстванията понякога са по-хубави и от лошото време. Ремонтът на Цариградско също.

Припомни си и пиянството на една любов, тази на Катя Паскалева и Слона.