ОТДЕЛ МЪКА С КЛИЕНТИ

Някои разговори са по-тегави дори и от това, да те зарежат по телефона

  • 25.06.2015
  • от Веселин Николов

Имам доста познати, които работят в кол-центрове и още повече -на които много им се иска и те да бяха от тях.  Идеята да седиш по пет часа на ден на един стол, за да си лафиш с непознати и да получаваш пари за това явно се възприема като първата крачка към успешния живот на парти-бохема.

Има всякакви теории на конспирацията, че връзките в света ще бъдат прекъснати я от извънземни, я от EMP (Electromagnetic Pulse)бомба,  я от „Анонимните“ , я от някой реставриран аутобот-лоу райдър.

Истината е, че твоя лична връзка със света ще бъде прекъсната два часа преди крайния  срок за изпращане на реферата, за който си имал поне месец. Американските апокалиптични блокбастъри категория Б целят само да те лъжат, за да се чувстваш спокоен през цялото време, в което  си казваш „Е, к‘во толко, аре утре“.

Най-болезненото от цялата работа е, че реално ти трябват само няколко минути дори от най-бавната връзка (wi-fi at #Народен anyone?). Толкова, колкото да свалиш нечия друга разработка по темата и да сложиш твоето име.

Е да, но в момента животът ти предлага това, което го имаме само мъжете.

ПЪРВА СТЪПКА - ДА НАМЕРИШ САМИЯ ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР
…на който да се обадиш. Не си го записвал никъде, защото го има в сайта им. Никога не си се и замислял, че тоя номер ще ти трябва само когато няма как да отвориш тоя сайт нали? Да, знам, много е тъпо.

Намираш го, звъниш и започва автоматичното меню с оня женски глас като на избягала кокошка, която след определено време сред хора се е научила да говори.

Тук положението е “ту партс“.

Случвало ми се е по двадесет пъти да избирам опцията от менюто, иначе казано, да натискам едно копче с идеята да ме свърже с някой от тия лудаци, докато не стигна до извода, че ще  по-полезно да зарежа всичко и  да се свържа с нечия майка.

ТОЗИ РАЗГОВОР СЕ ЗАПИСВА
Самата реплика е изнервяща. Не знам при другите хора как е, но мен лично ме гъделичкат да кажа най-долната простотия, на която дядо ми ме е научил. Щеше да е забавно, ако в края на всяка година издаваха по една тематична компилация с ней-тегавите разговори между оператор и клиент. Единият се старае да не започне да псува, в което усилие се проваля епохално. Другият се старае да не се разсмее, за да не го хванат, че всъщност е напушен.

НЕ ЗНАМ КОЙ ГИ Е ИЗЛЪГАЛ, ЧЕ Е ЯКО
Музичката, която ти пускат, докато чакаш. В началото, когато все още си в любезната фаза, излъган от надеждата, че все пак нещо ще стане. Тогава напомня на нещо, което би слушал в кенефа на някое летище. И в двата случая, докато си  седиш спокоен и чакаш „нещо да излезе“, ти се вижда приятна.  Впоследствие тая мелодия има такъв ефект върху теб, какъвто има и Деветата симфония на Бетовен върху Алекс в края на „портокала“ на Кубрик.

И ТОГАВА ЗАПОЧВАШ ДА ЧАКАШ
Чакаш момичето с пискливия глас да направи справката. Пита още веднъж за името. Би се обесил на кабела, ако още имаше телефони с жици.

Представяш си, че офисът им прилича на кооперацията от „Топло“ и те си крещят през дупки в стената и затова се бавят толкова.

Спомняш си как Пешо ти разказа, че един път оставил човек да чака на телефона, щото си бил поръчал KFC и трябвало да отиде да си го плати. Ставаш подозрителен. Може и да се опиташ да надушиш дали дъхът й мирише на пилешко през телефона. Дебнеш да чуеш дали тази ще хрупа нещо, когато се върне. Ето я. С пискливия си глас ти казва, че проблемът не е за нея и те прехвърля на колегите. Чакаш да те прехвърлят. Чакаш колегата да се освободи.

МЕЛОДИЯТА ЗАПОЧВА ЗА ТРЕТИ ПЪТ
Колегата също те пита за името, но ако може IP-то. Трепещ, ровиш за жълтото малко листче, на което си го написал и което, ако не е в тоя шкаф, ще е в другия. После го слушаш малко как диша, докато го въвежда. Чакаш, докато направи справката. Приятелчето, с когото всъщност сте си поделили проекта, ти пише да те пита какво се случва. Ама после пък ти звъни, защото не му отговаряш. А, да, макар и да сте двамата, ти си се заел с цялото нещо, защото го даваш по-отговорният.

Тогава музиката спира. Пробив. Ко? Не.

Онзи мънка, че наистина има някакъв проблем с връзката. Сякаш през цялото време, в което си чакал, той е искал да се убеди, че не звъниш да си правиш майтап и после да се кискаш, докато той „се опитва да си върши работата“.

„Ами да. За съжаление не можем да разрешим проблема от разстояние. Ще се наложи да изпратим екип от техници, които да проверят проблема на място. Ще ви бъде ли удобно следващата сряда по обяд или пък петък?“

На Веселин очевидно му е лошо от подобни продуктивни разговори. Борислав споделя мъката му. Виж какво още го кара да му прилошава.