СТЕФАН ИКОГА: ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД!

Eдин разговор с тазгодишния победител от „София: Поетики“ за любимата му София, Джорджано, проблемите с псевдонима и още…

  • 18.06.2015
  • от Михаела Самарджиева
  • снимки: Михаил Михайлов

Стефан Икога (което идва от думата „никога“ и сами се сещате къде трябва да е ударението) е един от любимите ни градски агенти напоследък, защото пише престъпно добре, изглежда добре и говори добре, но най-вече защото него горните три неща грам не го вълнуват. Той е висок, думите му също, а основните теми на градската му рап поезия (той не харесва да й казваме така) си разцъкват навсякъде из прекрасната ни столица. Стефан спечели тазгодишното издание на литературния фест „София: Поетики“ за наша вселенска радост, а как стана това и защо има реална опасност едно високо момче с шапка да ви подслушва по автобуси и светофари – разбираме по-долу.


Здравей, Стефане! Къде те заварваме в момента?
На един дънер... Чувствам се като наказан в момента, доста е странно.

Добре, предлагам да започнем направо тогава. Разкажи как спечели „София: Поетики“, кои бяха другите участници, кой те предложи за участие и въобще какво е усещането ти от цялото събитие?
Не мога да запомня целия този дълъг въпрос, но все пак бях поканен да участвам, не че не ми се искаше по принцип, но бях поканен и победих – това е. Какво ме пита друго?

Кой те предложи за участие?
Августин Господинов или Илиян Любомиров, или който както иска. Четох „Лесни за мразене“ – едно нещо, което публикувах преди време в Klaxon Press Journal. Така, между другото, ми е малко неудобно да седя... (Проблемът с интервю върху дънер продължава да присъства.)

Намести се, почувствай се удобно в себе си и все пак се представи за аудиторията. Кога започна да пишеш и кой е Стефан Икога?
Икога идва от никога, но осъзнавам, че е супер сложно да се схване, и се оказах с псевдоним, подобен на този на Печенката. Та аз съм човек, който има проблем с псевдонима.

Започнах да пиша по-сериозно може би в 8-и или 9-и клас, иначе още в четвърти клас, вдъхновен от Diablo II, реших да пиша фентъзи роман. Написах три страници, имаше и секс сцена.

Бях много горд от себе си.

Три страници и секс сцена в 4-и клас?!! Това е впечатляващо наистина! И след това как се развиха нещата?
Честно казано, бавно и последователно – просто си следвах този път. Не мога да кажа, че съм имал някакви колосални моменти, нито някакъв вид карта, за да проследя пътя – той просто се случи. Може би най-сладкото нещо напоследък е това, че спечелих „Поетики“.

Как би определил поезията, която пишеш. Не те кефи да й викаме рап поезия – защо?
Не го наричам рап поезия, за да не помисли някой, че имам болни амбиции да ставам рапЕр. Бих го нарекъл, да речем: лесна за разбиране, градска поезия. (Тук ние добавяме, че въпреки скромната характеристика на Стефан поезията му носи този наш любим хулигански вайб, който си усилваме на макс и четем винаги, когато искаме да си припомним колко е прекрасно да сме на родна градска територия.)

С какво се занимаваш в момента?
В момента работя в бар и откакто спечелих „Поетики“, ме подпитват няколко пъти дали ще издам книга, така че и аз се замислям все по-често над това, но ми се струва супер сложно и изискващо дисциплина, която не притежавам. Все пак мисля да се фокусирам върху този въпрос малко повече.

В България има ли професия „писател“, това присъства ли в трудовата ти характеристика. Можеш ли да се издържаш с писане тук?
Аз – никакъв шанс, може би някои хора успяват. Малцина. По-скоро е много трудно, но не е невъзможно. Трябва със сигурност да правиш компромиси със стила си и с много други неща, за да живееш само от писане.

Какво мислиш за този феномен напоследък – че всеки пише и всеки потребява поезия? Количество или качество?
Този феномен въобще не ме интересува – важното е да има и добри сред лошите. А има и добри. Жлъч и Ясен Василев – ето ти двама. Единият е рапър, другият е поет и са велики! Абсолютно обезличават всеки, който не си струва.

Това, което става напоследък, е модна случка или модно явление, което само по себе си не влияе на истинската литература.

Няма как да я бутне или обезличи.

Съгласни сме, но да преминем към любимата ни София. Ти пишеш много за града – ако сме тук за първи път, какво би ни разказал и къде би ни завел?
Бих ви завел на дълга разходка пеша напред-назад. На по цигара и да си бъбрим, пък София ще ни покаже подходящите места. Нямам си любими места в града – любимото ми място от София е вкъщи и въпреки че градът ни не е Ню Йорк – той е изключително богат на образи и персонажи. Нужна е само една разходка, за да откриеш огромно многообразие от животи, с които можеш да се заиграеш после.

Добре, обаче ние знаем, че имаш таен ритуал с подслушване на хора по светофари и къде ли не. Практикуваш ли още?
Да – винаги. Това го правя още преди да пропиша. Всъщност не е трудно, просто всички, когато са навън или се разхождат, винаги са със слушалки или са загледани в телефоните си. А аз просто подслушвам хората и не само на светофари. Просто ги преследвам и ги слушам какво си говорят, от което изскачат много интересни истории. Това са фрагменти живот от града.

Да допълним картинката – освен че подслушваш невинни хора, ти събираш и нестандартни имена на починали хора, върху некролози… (Стефане, думи нямаме!) Би ли споделил за това твое нетипично хоби?
Всъщност колекционирам нестандартни имена, но най-често ги намирам по некролози и пиша разкази по някои от най-нетипичните. Между другото, София е много бедна на такива, но по селата още се срещат имена като Безистена. Последната ми любима находка е на баба, която се казва Четвърта, и си представям как е била четвъртото дете в семейството.

И сега плавен преход – кажи ми последното нещо, което те усмихна, и това, което успя да те ядоса доста?
Това, което ме издразни супер много, е концертът на Джорджано в MOZEI, който е организиран от българския пърформър Иво Димчев. Доста е жалко, защото се използва сензацията около едно момче, което съвсем не е с всичкия си – един вид подигравка, което е тъжно. А последното, което ме изкефи, е, че спечелих „София: Поетики“.

Логично си звучи. Добре, и сега за финал да кажем нещо, което ще вдъхнови хората за едно по-добро лято!
Всичко ще бъде наред!

Еми това е... И ние сме убедени, че всичко ще бъде наред, а за едно по-щастливо лято – това, което прочете Стефан на „София: Поетики“, може да видите тук , а още от необятното му творчество ви чака тук. За останалото София е на разположение с люлякови нощи, поети и русалки. Юли предстои!

Припомни си и тримата от Арта.