BLACK ATLASS: ЙОАН ГЪЛЪБОВ

Минимализмът, който ни влиза под кожата

  • 11.04.2015
  • от Виктория Томчева

Йоан Гълъбов е силно сетивен. Черно-бялата изчистена линия е неговата слабост, а фотографията (модна и портретна) е стихията му. Йоан е човек, който ги домисля нещата, сподели, че понякога един кадър може да му отнеме дни в размисли и реализация. Критичен към себе си и изискващ точно толкова, колкото е нужно, за да се получават нещата, той е професионалист. Напоследък 23-годишният фотограф е отговорен за визията на модната линия MINOAR, а на тазгодишния PARIS FASHION WEEK представи своята сесия за зимната колекция на бранда.

Как и кога разбра, че фотографията е “твоето нещо”?
Преди около пет години за пръв път си купих камера от чисто любопитство. От тогава насетне страстта ми се засилва все повече.

Как усети, че се превръща в професия?
Снимам това, което е любопитно за мен, и не го усещам като работа. Отнасям се професионално към това, което правя. Фотографията е част от мен и комуникирам чрез нея.

Винаги ли се оставяш на усета, или гониш определени жанрове?
Разликата между портрета и модния кадър за мен е именно луксът да си позволя да бъда воден единствено от фантазията си. За тази цел е важно да бъда изцяло отворен към хората, с които работя.

Кои са фотографите, чието изкуство най-много ти е повлияло?


Нямам любим фотограф, а още по-малко такива, които са ми повлияли. Гледам ежедневно различни фотографии, които по един или друг начин влизат в главата ми и се разпределят на хубави и лоши спрямо личните ми разбирания за красота.

Учиш моден дизайн в Художествената академия, ще съчетаеш ли двете неща под собствено име в един момент?
В Националната художествена академия изучаваме мода, а модният дизайн е само една част от нещо повече. Възможността да се запозная с различните техники за изработка на дрехата ми дава познания как е редно тя да изглежда през обектива. Добрия силует на фигурата се постига благодарение на това, от каква материя е, как е конструирано и ушито дадено облекло.

Има ли според теб среда и фотографска общност в България?
Фотографията според мен е приета за даденост.

Като рекламен инструмент тя се консумира ежедневно и това създава една апатия.

Имам възможност да познавам много хора, които уважават и ценят фотографията като форма на изкуство. Трудно е обаче да съществува такава общност сред подобно комерсиално присъствие.

Сам ли предпочиташ да работиш или в екип?


Прекрасно е да знаеш, че имаш човек до теб, който да ти помага и да работи съвместно с теб. В много от случаите фотографът трябва да се грижи за редица допълнителни неща. Докато при портретната фотография не е задължително. Там е важна интимността и доверието между човека зад камерата и този пред нея. Портретът е много искрен момент, който е трудно да бъде уловен при по-голяма аудитория.



Напоследък се любуваме на работата ти с Minoar, разкажи за тях.
Minoar e марка с ясно установена идеология. Имам възможността да изграждам цялостния имидж на марката, като създавам всички изображения като продуктови фотографии, рекламни материали, кампании и публикации за различни медии. Работя отскоро за марката и се стараем да постигнем една индивидуалност и характер на изображенията, които да бъдат достатъчно красноречиви зад изградената концепция на лейбъла. Предстоят тепърва много кадри, които ще излизат наяве! 


Имаш ли си твой източник на вдъхновение?
Честно казано, никога не съм се замислял над подобни неща. Намирам мотивация и причина да снимам  в безброй неща. Вдъхновението е като течение, което ме носи. С времето се засилва все повече. Креативността за мен е дете на вдъхновението, без него не би бил постижим резултат.

Разкажи ми за някое голямо предизвикателство, пред което си се изправял в работата досега?
Предизвикателство е всеки един проект, поставен за цел да бъде успешен. Съдя по това, когато и аз, и екипът, с който работим, сме доволни от постигнатото.