И ПАК ПРОБЛЕМИИИ...

За канцерогенните явления в ежедневието, които те карат да се гръмнеш, обесиш или да си сипеш едно малко за кураж

  • 23.03.2015
  • от Ивелина Иванова

ПОНЕДЕЛНИК, БАТЕ...
Любимият ти звук от алармата някак незабелязано е преминал покрай унесената ти в пиене на мента край Созопол особа, която всъщност е в София, и се успа за работа. Еми наздраве и честито. Скачай в дънките, грабвай намачканата риза, няма време за закуска и разсънващо разцъкване на Фейсбук. Гадното на този тип събуждане е огромната доза стрес, с която то е придружено. Факт е, че заради такава сутрин обикновено отписваме целия ден, а благодарение на силно негативната нагласа очакванията ни често са оправдани. Добавяме и още един детайл – понеделник е. Понеделниците са кофти явление, способно да предизвика сериозен когнитивен дисонанс. Това е състояние, характеризиращо се със сблъсък в съзнанието на индивида между неговите знания, убеждения, нагласи и новопостъпила от околната среда информация, която им противоречи. Тоест абсолютно си убеден, че два почивни дни не стигат, за да си пийнеш, избухнеш и починеш качествено, и си категоричен, че ти трябват още поне  два, но трябва да превключиш на режим работа и да се занимаваш с нелицеприятни индивиди от колегиален и клиентски вид.

МЕТЕОРОЛОГИЧЕН ПМС
За пореден път с недоволство преглъщаш двойната порция зима, а не закуска в леглото с френски кроасани, фреш и веещи се от морския бриз завеси на балкона. И вместо да направиш грациозен троен аксел до колата, от бързане едва не си чупиш капачките пред входа,

защото навън е Лапландия от няколко дни, нищо че по календар трябваше да береш кокичета.

Почваш да си размразяваш колата или се стремиш да не замръзнеш ти самият, докато чакаш на спирката, а кишата кара нивото ти на комфорт да падне до критичния минимум, граничещ с нещастие.

ПРЕДЗАПЛАТАЦИОННО
Онзи период от месеца, когато усещаш от първо лице силата на икономическата криза, бюджетния дефицит и имаш заеми в размер, близък до този на държавния дълг от Прехода. Точно в този период откриваш, че срокът за всичко платено изтича и за разкош изскача някоя нова глоба за плащане. Добрата новина е, че за едно малко винаги има пари или поне кой да ти го купи...

АДМИНИСТРАТИВНИ ЧУДОВИЩА
Round 4 – FIGHT! Всякакви заплашителни субекти от административния сектор могат да направят всеки хубав ден лош, а всеки лош ден – кошмарен. В най-добрия случай ще  те препратят само на 2–3 други места. Те имат свръхсилата да те накарат да се почувстваш като най-невежия дишащ човек на територията на страната, да систематизираш цялото съдържание на телефона си, докато чакаш на опашката, или пък да те пратят на околоградски трип. И когато най-после ти дойде редът, разбираш, че трябва да минеш през 5-о гише, да внесеш такса на 8-и етаж, да отидеш за печат в офиса им в „Надежда“ и да се върнеш за подпис. VOYAGE, VOYAGE!

"КАРТИ И БИЛЕТИ ЗА ПРОВЕРКА!"
Фразата, която те превръща в Джейсън Стейтъм, преследван от опасната групировка на контрольорите. Препускаш измежду хората, за да стигнеш до вратата, защото изведнъж си се сетил, че слизаш точно на следващата спирка.

Обаче всичко, което носи надпис „Център за градска мобилност“ някъде по себе си, ще те преследва до смърт и ще те хване.

Следва 30 минути „Съдби на кръстопът“ live, където ти си беден студент (с айфон), злощастен пътник за една спирка (от Овча купел до центъра – горе-долу толкова) или Юсеин Болт на световно (в краен случай). От другата страна на конфликта, обикновено в екип от двама, стоят Сталин + Хитлер и ти прилагат психоатаки. Единият се прави, че говори по телефона с полицията, другият ти обяснява правата и размерите на наказанието. Следващото нещо, което очакваш да чуеш, е „Имате право на едно телефонно обаждане“. Понякога разпознават в твое лице главен спонсор на „Център за градска мобилност“ или притежанието на карта, изтекла с 1 ден, за престъпление с особено висока степен. В повечето случаи обаче на тях силно не им се занимава, устройват ги 10 лв. комплимент или просто великодушно те амнистират.

JOHNY BRAVO И 8 ДРУГИ ХАРЕСВАТ ТОВА.
Гръм и мълнии! Новата ти снимка има само 9 лайка. Това ако не ти развали деня, няма какво друго. И къде са най-добрите ти приятели в този момент? Преглъщаш огорчението и триеш снимката... Изпадаш в дълбоки размисли за доброто старо време, когато снимките ти събираха по 100 лайка средно, и се депресираш. Вече нито репутацията ти е същата, нито самочувствието ти е оправдано. Въпреки това решаваш, че ще докажеш на Фейсбук аудиторията, че все още те бива, и в обедната почивка планираш да си направиш горещо селфи с фокусирано деколте в тоалетната на стола.
 „То така или иначе няма как да стане по-зле...“, помисли си ти и ти падна батерията.

Повечето неща вървят в комбинация и като реши денят ти да е лош, почти със сигурност ще е така до края. Батко ти Мърфи ще ти каже:

филията винаги пада с намазаното надолу, а ако си предвидил пет неща, които могат да се объркат, то ще се объркат поне шест.

Обаче да киселееш за подобни неща е единствено и само... излишно. Вино, секс и сън оправят всякакви проблеми от подобен калибър. Така че, когато животът ти сервира лимони, направи си шоколадова торта и го накарай да се чуди как си го направил. И понеже знаем, че винаги е по-леко, когато някой друг е по-прецакан от теб, виж кой са най-прецаканите хора на света.