Нещата от живота

Или кой дарява усмивки с игли и кълбо прежда

Има едно странно разбиране, че благотворителността се прави с пари, даже с много пари. Има и друго схващане, че трябва да имаш много, за да дадеш излишъка си на нуждаещите се.

И последната заблуда, която властва, е, че тези неща стават трудно. Истината обаче лежи далеч от въпросните митове и всъщност е много простичка. Трябва да даваш и не за да ти се даде, а защото искаш. Защото имаш нуждата, обичта и гигантското сърце да го правиш. Когато даваш, всъщност ти имаш всичко. Имаш усмивката на този, който е получил, имаш личното си удовлетворение, че си дал и най-накрая, но не на последно място имаш цялото време на света – да даваш още. Предаването на добрина нататък, не е просто сладникав слоган, който мнозина подминаваме с равнодушни усмивки, а си е реална схема, която, слава богу, още се случва и у нас.

Ако добрината беше кълбо прежда, то настоящата ни история може би щеше да е дълга около милион километра, защото преждата на дамите, за които ще ви разкажем, е обиколила България надлъж и шир поне няколко пъти. Всичко започва преди години с едно одеяло и Мариана Гелева от с. Кулата. Мариана страда от заболяване, което не й позволява да излиза от дома си, но вместо да се оплаква и да ругае живота, тя се взима в ръце – буквално, и започва да плете. Съсредоточено, методично и за другите. Мариана плете шалове, шапки, ръкавици и каквото й попадне, за да ги дарява на нуждаещи се деца, болни от редица заболявания, които се радват на тези подаръци в болничните заведения, в които са настанени. Това обаче не се оказва достатъчно и Мариана решава да изплете едно одеяло. Одеялото, което след известно време ще свързва стотици жени от цяла България. То е съставено от различни елементи, които лесно могат да се изплетат и поотделно, а целта му е да дарява уют и топлина на тези, които наистина имат нужда от нея.

Одеялото започва своята мисия да носи вяра на болни деца, но неусетно събира огромен брой хора, които искат да се включат в инициативата на Мариана по изплитането му, и така веригата започва. Тя си има и име – „С вяра в доброто – Подари надежда“ е общността, която е приютила жени от Варна, Шумен, Стара Загора, София, Пловдив, Бургас и къде ли не, които се включват с удоволствие в благотворителната кауза на Мариана и започват да й изпращат елементи за въпросното одеяло. След време елементите стават толкова много, че са достатъчни за поне дузина одеяла, а групата се разраства дотолкова, че в момента над 8000 жени (!!!) от цяла България участват във веригата.

Само в столичния квартал Банишора, в едно гостоприемно кафене, събиращите се дами са над 20, а броят продължава да расте.

В момента някои даряват прежда, други плетат благотворително – на доброволни начала всичко, което им хване окото и е достатъчно красиво, за да зарадва малките очи на онкоболни герои, а помощ приемат всякаква.

Така доброто се предава, плете се, изпраща се и топли, ама наистина! Ако и ти искаш да помогнеш, дори да не можеш да плетеш, мястото е тук, а ако искаш да видиш нагледно историята на едни смели и отдадени дами, може да го направиш тук.

За всичко останало попитай сърцето си и иглите на баба! Ние сме с теб!

А знаеш ли как се затваря „полето в кутия“?