КЪДЕ СИ ВЕЕШ ГАЩИТЕ?

Гащи на простора, или задължителната бг украса

  • 02.02.2015
  • от Станислава Шумарова

“В таз къщурка бяла, гащите съм си прала...” Спомняш ли си тази невероятна песен? В повечето български народни песни все перем и белим платна. Няма лошо да си чист пейзан! Разбираемо е да си переш миризливите чорапи. Защо трябва да ги  простираш на фасадата на сградата, в която живееш? Тя какво е виновна горката, че трябва да търпи подобно отношение?! Винаги съм се питала дали това е проява на ниска култура, или е българска народна традиция. Никъде другаде няма подобен мазохизъм. Кому е нужно целият град да ти гледа скъсаните гащи или скъпите прашки? Това “бельо” модерно ли е още?

Винаги съм си мислела, че бельото е интимно и трябва да се показва само пред определени, и то много специални, хора. Освен ако не искаш да впечатлиш съседа на отсрещната тераса.

Замислял ли си се къде простират изпраните си дрехи хората в нормалния свят? Доста често запознанствата в американските филми стават в т.нар. лаундри (ПЕРАЛНОТО). Когато отидеш там има няколко много важни стъпки, които трябва да следваш, за да се получи магията “изпиране”. Слагаш си лекьосаните дънки в една от многооото перални машини. След това поставяш праха за пране, може и омекотител, в определените за целта места. Пъхаш си монетката, където е обозначено. Старт! Сядаш кротко на пейките в помещението. Пиеш кафе, четеш книжле, бъбриш с приятел по телефона... След няколко минути дрехите ти са чисти и сухи. Само трябва да ги сгънеш и да ги прибереш в гардероба. Колко прекрасно! Няма да ти бръмчи вкъщи.

Няма да чакаш нощната тарифа, за да пуснеш пералнята.

Няма да разпъваш сушилници по средата на хола и да дишаш влажния въздух от мокрите дрехи. Ооо, ще ти идват гости! Честито! Започваш да се чудиш къде да скриеш прането. Може да опиташ с простора навън. Защипвай старателно дрешките си, че да не ги търсиш из улиците. Дано да не духа адски вятър, да не вали дъжд, нито пък сняг и съседите да не си правят барбекю. В такива моменти ти се иска да е вечно лято. Да пече слънце и да подухва лек ветрец и балконът ти да не гледа към булевард.

Всъщност защо простираш НАВЪН? Кефиш се водата от чистото ти пране да капе върху главите на преминаващите хора? Искаш да покажеш на света колко бяло ти е прането? Може би чакаш леля Мария? А и ако простираш навън, вероятността прането ти да се изцапа, е огромна. Не ми пречи да си простираш на двора, ако имаш къща. Може в задния двор на жилищния блок или ако си на село – в двора. Фасадите на сградите не са простор! Те са създадени от архитектите да бъдат лице. Лице на града, в които живееш. Ако у вас е кочинка и някой те понася... Излишно е и навън да става същото, никой не е длъжен да те търпи – теб и чаршафите ти, които закриват гледката на хората от долния етаж. Това, че не виждаш пране по външните тераси на хората, не означава, че не се перат. Това е знак, че са осъзнали цялата малоумщина с простирането навън.

Следващия път можеш и ти да опиташ. Не е толкова трудно. Като за начало си купи сгъваем сушилник (едва ли ще използваш обществената пералня) и му намери подходящо място в дома си. Изпираш дрешляците и след това никаква тераса, направо на сушилника. Наистина става малко влажно, но поне няма целият квартал да знае гардероба ти наизуст. И дано скоро да спрем да прецакваме облика на града си със стари гащи.

Виж и кои са българските особености, които чужденците не разбират.