Нещата от живота

Част от вас може и да не помнят, но историята пази в мемоарите си страничка, посветена на първообраза на супермаркетите – добрият стар квартален магазин

keepliving.eu

Той няма име и най-вероятно не е регистриран по ДДС, вместо това на фасадата му висят ръждясали букви, разредени като зъби на първокласник, които се опитват да изпишат ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ. Разбира се, все се случва някое „р” или „т” да изпадне, така че рядко може да видите надписа в пълния му блясък. Затова пък имате възможност да се сблъскате с един куп интересни вариации като „анителни стоки”, „хранителни соки” или друга забавна комбинация.

Кварталният магазин често е скътан нейде из малките улички и само по табелката „Отворено” се познава, че приема клиенти. А тя – табелката – на практика е излишно уточнение, защото всеки знае, че магазинЪТ работи от 6:30 до 20:00 всеки ден, без неделя. Ни минута по-повече, ни секунда по-малко. Прилежащи паркоместа няма. Стойка за велосипеди – също. Удобства са осигурени само за домашните любимци, които без проблем могат да бъдат оставени пред входа, завързани за дръжката на гаражната врата, която пази търговския обект от нощни посегателства.

В кварталния магазин има всичко, което ти трябва – картофи, боб, ориз, брашно, желирани бонбони, подскачащи топчета, ластици за коса, ванилов и шоколадов сладолед, дъвки, кибрит, зрънчо с играчка, зрънчо без играчка. Като се замисля, има не по-малко неща, отколкото в средно по размер „Фантастико” или малка Billa.

Най-хубавата стока обаче е хлябът – бял, топъл, пухкав и ухаещ на вкъщи. Докарват го рано сутрин, малко след изгрев слънце, и свършва до обяд.

Продава го Пепа, Магда или Васка. Но освен продавачка тя е приятелка, съседка, душеприказчик и… психолог. Познава вашите, помни те като малък и знае каква бира пие баща ти. Затова не трябва да си носиш лична карта, за да получиш бутилка от пенливата течност. Не е проблем и ако се окаже, че си си забравил парите вкъщи – утре ще минеш да й ги дадеш. Няма нужда от обещания и записки – едно мигване и лелката зад щанда е запаметила сметката до грамове и стотинки. И даже ще ти приспадне малка сума от невзетото ресто на някой твой роднина.

А ако няма да ти върне, когато дойдеш да се издължиш, ще се прибереш вкъщи с един куп лукчета – най-стабилната валута на пазара! 

Пепа/Магда/Васка е особен кадър на трудовия пазар. Такъв, който не може да бъде обучен с тренинги и няма да намериш в Jobs.bg. Тя е сръчна в ръцете и мисълта й е остра като бръснач. Има калкулатор, но го използва само в краен случай, по принцип всички сметки прави на ръка върху амбалажната хартия, с която увива неопаковани стоки като сирене и салам. Има точна ръка и ако си й поръчал двеста грама от нещо, слага на кантара точно толкова. После събира, дели, умножава, добавя едно наум и тегли чертата на сметката – да идва следващият!

А на опашката (по стар български обичай) няма ред и ако твой познайник е достигнал до някое от предните места, спокойно можеш да застанеш до него и да се придвижвате заедно. А после идва най-хубавата част – същинското пазаруване. Забравете за дългите коридори, пренаселени със стоки, през които трябва да преминете, за да достигнете до желания артикул. Не се налага да преодолявате и армията от промоутъри, настояващи да ви нахранят, напоят или да изперат някое упорито петно от дрехите ви. Няма да се сблъскате и с дилемата „Каква паста за зъби да избера”. Всичко, което трябва да направите, е да кажете „Една паста за зъби, моля”. После взимате пастата, слагате си я в джоба си, отброявате сумата, посочена от Пепа/Магда/Васка, и си отивате – без да се налага да отказвате предложените ви вафли на промоция и без да избирате цвят, размер и модел на торбичка. Отнасяте само това, за което сте дошли, и си тръгвате с усмивка, защото след толкова години  чак сега забелязвате, че буквите на входа гласят „анителен газин”.

Прочети и какви са били парти пранилата през 1949-та. Някои са нелепи, други – актуални и днес.