HUMANS: НА КАКВО НИ УЧАТ ДЕЦАТА

Понякога в думите на най-малките „големите“ намират отговори

  • 28.01.2015
  • от Ванеса Виденова

Най-много обичам да говоря и общувам с деца! Виждам нещо от себе си, което на моменти остава притъпено или подтиснато заради очакванията на хората около мен, а именно да съм вече „пораснал, зрял човек“. Защо ставаме толкова сериозни и губим способността си да виждаме магията навсякъде? Защо това понякога ни пречи да се смеем? Нужно ли е да се сливаш с тълпата задължително? Какво е истински ценно? Виж дали можеш да намериш отговор за някои от въпросите, които може да тормозят и теб в следващите редове.

- Ще ни снимаш ли двете? Ще ни снимаш ли?!
- Разбира се. Най-добри приятелки ли сте?
Двете се поглеждат за секунда и после казват "Да!" в един глас.
- Откога се познавате?
- Преди малко се запознахме! - започват да се кикотят.
- И вече сте най-добри приятелки?
- Ами да! То се усеща веднага.

- Бабо, бабо, ето я какичката, която беше руса, после стана лилава! Как става така? Никой на света няма лилава коса.. да не е фея?
С жената се споглеждаме и започваме да се смеем. След това тя я подканва да ми каже последното нещо, което е научила в детската градина.
- Аз вече ходя на англиНски!
- Така ли? Научи ли нещо?
- ... не - измрънква - имаше една песничка, ма я забравих.
- Нищо, кажи ми друго, което си спомняш.
- Гатанка! Живо, живо, скокливо и много страхливо, що е то?
- Хм... не знам.
- Предаваш ли се?
- Предавам се.
- Зайче! – смеейки се.

- Откога продавате гривнички?
- От вчера.
- И върви ли? Хората как реагират?
- Да! О, да! Усмихват ни се, купуват си..
- Вие си ги правите?
- Мхм. Ние тримата. (едното момиченце се скри, защото не искаше да се снима)
- Имаш ли любима гривна?
- Да. Но я продадох.
- Трудно ли ти беше?
- Да.. Но се радвах също, защото някой харесва нещо, което съм направила колкото го харесвам и аз.

Виж и хората, които обичат домашните си любимци и какво са ги научили те за любовта.