ВЪЛШЕБСТВОТО НА БИОЛУМИНEСЦЕНЦИЯТА

Магически неща се случват не само във филмите, а навсякъде около нас

  • 20.11.2014
  • от Ванеса Виденова

Още като бях малка, се интересувах от всичко магическо. Много исках да видя феи, да мога да летя и да имам поне някакви свръхспособности. Което единствено ме доведе до „изобретяването“ на крайно неефективни огромни „крила“ от клоните и листата на някакво растение, които петгодишното ми Аз едва провлачи по стъпалата пред вкъщи, за да се подготви за отлитане. Забих се по нос естествено. Което обаче не причини толкова болка на тялото ми, колкото сломи експериментаторския ми дух и желанието ми да повярвам, че вълшебствата всъщност са нещо истинско. По-късно си спомням, че на същите тези стъпала изтичвах всеки път когато усещах че се задава буря, и размахвах ръце като побъркана, докато светкавици раздираха небето над малката ми руса главица.

Мислех си, че контролирам времето, и понякога някое рязко мое движение наистина съвпадаше с гръмотевица!

В днешно време, пораснала и така нататък, все още вярвам в магията в света, но в онази истинската – достижима от всеки магия. Тази, която ни предоставя природата, както и технологията. Вратите с фотоклетка все още отварям с отривист жест, защото така поддържам детето в себе си живо. Важно е. Днес ще се опитам да събудя и твоето, като ти разкажа малко за магическия свят на биолуминесценцията.

Феноменът се обяснява като процес на произвеждане и излъчване на светлина от живи организми. Светлината се дължи на химична реакция между две вещества – луциферин, който произвежда светлината, и луцифераза – ензим, който катализира реакцията. Почти всички дълбоководни форми на живот произвеждат биолуминесценция под една или друга форма, защото от това зависи оцеляването им в крайна сметка. Повечето светлинни излъчвания принадлежат на синия или зеления спектър на светлината, а някои риби излъчват дори червена и инфрачервена светлина. Всичко това ми звучи толкова вълшебно и в същото време  истински впечатляващо. Има толкова много неща, които не знаем все още за света, в който живеем.

Най-интересното е, че светещият планктон засиява още по-силно, когато го докоснеш, защото химичната реакцията всъщност е защитна. Малко ми е неприятно, че нещо толкова красиво е всъщност следствие от хиляди grumpy микроорганизми, чието спокойствие е нарушено от силния вятър, който образува бурни вълни, или пък от нечии ръце и ходила. Освен ако не е друг морски обитател. Може да си спомняте сцената с кита в „Животът на Пи“, която е толкова магическа и спираща дъха, че човек може само да си мечтае да бъде свидетел на нещо такова в истинския живот. И не е невъзможно! Често се наблюдават делфини, които, плувайки нощем, оставят светлинни дири след себе си.

По нашето Черноморие за съжаление нямаш много голям шанс да станеш свидетел на биолуминесценция, но местата по света, където това явление се случва, не са малко и някой ден би могъл да се окажеш на едно от тях. А те са предимно в Щатите, наред с бреговете на островните Ямайка, Тайланд, Япония, Индонезия, Малдиви и Карибския регион. В Европа се наблюдава по морската ивица на Зеебрюге, както и в Норфолк в Англия. Други места включват бреговете на Кернс, както и езерата Гипсланд в Австралия.

Ако пък планираш по-близки пътувания, виж най-яките плажове на остров Тасос.