СИМПАТИЯ КЪМ ДЯВОЛА

в облика на няколко възхитителни персонажи от популярни сериали, които далеч не са деца от църковен хор, ако разбирате какво точно имаме предвид

  • 06.11.2014
  • от Дани Николова

Умен като дявола, но два пъти по-хубав.
Томас Шелби

Три части дявол, две части - човек, а останалото - разюздан дух, е най-точното определение за Томас Шелби (Килиън Мърфи), ангелоликия предводител на ирландската банда Peaky Blinders. Царството им е Бирмингам, времето - кошмарното възстановяване след края на Първата световна война, а името им - измамно (четохме, че идва от втъкнатите в козирките на каскетите им бръснарски ножчета, но четохме също така и че това в действителност не е вярно). Не е лъжа обаче, че мистър Шелби непрестанно е там, където има "смоук енд тробул", "ганс" и в крайна сметка - влияние и поне няколкостотин лири.

Обаянието на Томи (по-скоро Томей) идва най-вече от енигматичната му персона, която цени мълчанието и говори рядко, но дори в безмълвието си има много какво да каже.

За тази му суровост, ума, от който ще си изпати, и доблестното му мъжко държане му пишем отличен. За колосаните якички, модерна прическа и хубаво личице - също. Отличен даваме и за избора на саундтрак (Nick Cave, Jack White, PJ Harvey, Arctic Monkeys, Johnny Cash)… Знаем, че това няма кой знае каква връзка с персонажа, разбира се, но не бихме могли да го подминем.
 


Дяволът никога не би излязъл от мода.
Нито пък Нъки Томпсън

Вече пет сезона Нъки (Стив Бушеми), който е политик и дори бизнесмен по привидност, но в действителност чистокръвен гангстер – и по душа, и по призвание, не изпуска контрола из ръцете си. Времето, в което Нъки царства, е чаровно, неспокойно и разюздано. Алкохолът е забранен, правилата уклончиви, а играта - опасна. Светът обаче се променя и Нъки трябва да го последва, за да остане все така "цар и господар" на положението. А това никак не е лесно и изисква много кръв, войни, усилия, удачни партньорства и мъжка воля. Хубостта на Boardwalk Empire всъщност е, че показва всички демони накуп - дяволиите на времето (изобилието и корупцията на американската действителност през 20-те години на миналия век) и призраците в сърцата на персонажите (всички до един търпят развитие). "Не съм никакъв дявол, ами човек, защото нося много дяволи в душата си", е фраза, чийто автор отдавна сме забравили, но която положително приляга на Нъки. За ум и разум, смелост и доблест му пишем отличен, за спретнатост - също, но макар да ни е изключително симпатичен, откъм оценка за хубост ще останем мъничко по-обрани.
 


Дяволът, когото познаваме, е за предпочитане.  
И Айк Евънс го знае

Айк (Джефри Дийн Морган, известен още и като американския Хавиер Бардем, с когото действително си приличат) държи луксозен хотел в Маями, наречен „Мирамар Плая“, а времето е някъде към края на 50-те. За да построи своя рай, обаче Айк е трябвало да прибегне до хитроумна сделка с онзи дявол, когото най-добре е познавал - арогантния и не съвсем с всичкия си гангстер с прякор Касапина (Дани Хюстън). Оттук насетне, съвсем по Гьотевски, нещата се преобръщат в трагедия. На Айк се налага да пребори един куп недоброжелатели, за което са необходими усилия, воля, удачни партньорства, пролята кръв и тъй нататък - по гореспомената схема. Освен със загорели тела, красиви като Барби момичета, златни пясъци и класически автомобили, двата сезона на Magic City са симпатични и с настойчивото внушение, че онова, което е истински важно, е наистина невидимо за очите. За хубост и стил без колебание пишем на Айк отличен. Откъм ум, разум, смелост и хладнокръвна преценка на ситуацията обаче ще останем мъничко по-пестеливи.

Виж и обещаващите ТВ премиери този сезон.