ЛЮБОВ, КОЯТО ОСТАВА

Запознай се с историята на Бен и Али Ниъри – една приказка, която среща истинския живот

  • 22.10.2014
  • от Ванеса Виденова

Историята на Бен и Али Нанъри започва както всяка друга история на щастливо младо семейство, което няма търпение да стартира живота си заедно. Мечти и идеи за бъдещето изпълват празното пространство на къщата, която двамата си купуват ден преди сватбата. Сестрата на Али – фотографката Мелани Пейс, им прави серия от снимки в празната къща, като идеята на двойката е сесията да се повтаря всяка година, показвайки развитието и трансформацията на новия им дом.

Бен и Али тъкмо бяха купили това място и решиха да направим сватбената им фотосесия там. Нещо като празно платно, което ще се оцветява с времето и годините, прекарани заедно.

Мечтите им се сбъдват една по една и много скоро им се ражда момиченце, което кръщават Оливия.

Но за съжаление приказката не продължава по план. Месеци след нанасянето им Али заболява от рядък вид рак на белите дробове и малката Оливия губи майка си още същата година.

 

Пет години след първите снимки Бен взима финалното решение да се изнесат от голямата къща след дълъг период в битка с уроците на живота. Това, което осъзнава, е, че всичко е нетрайно... освен любовта.

„Не исках просто да си кажем „сбогом“, преди да отбележа по някакъв начин всички хубави моменти, които сме имали там, и тази голяма стъпка в моя живот и живота на Али.“


Така той решава да викне Мелани отново, за втора сесия – последната трансформация на семейството в тази къща.

Бен и Оливия пресъздават същите кадри – снимат се заедно пред вратите, до прозорците, слизайки по стълбите, точно както когато Бен за пръв път вижда булката си преди 4,5 години.

"Надявам се в снимките хората да виждат доказателството, че любовта, която Али и аз имахме, е все още силна. И че тя продължава да съществува и не може да умре."

"Нека хората, които са преживели подобна на нашата случка, да приемат снимките като пример за това, как да продължиш нататък. Това не означава, че забравяш хората, които обичаш. Просто намираш начин да запомниш всички хубави неща, които са ви се случили заедно, и се научаваш да поддържаш тези спомени живи."

"Снимките бяха забавни и странни, тъжни и успокояващи и въобще минаваш през целия спектър от чувства, които човек може да изпита. Чак когато се качих в колата, важността на току-що случилото се ме удари с пълна сила. Това бяха последните ни спомени в тази къща.“

Въпреки всичко Бен държи тази история да не се разказва като история за „тъга, загуба и болка“.
„Да, минах през всички тези емоции, но не искам хората да виждат това. Всеки инстинктивно си мисли, че животът е някакво сложно, неразрешимо уравнение, но аз смятам, че животът е просто за да обичаш. Това е. Любовта се трансформира, изменя се, расте, но никога не се губи.“