HUMANS: ТРИ ИСТОРИИ ОТ ТРИ ЕТАПА НА ЖИВОТА

Днес ще те срещнем с хора, които те учат да преследваш мечтите си

  • 12.10.2014
  • от редакторите

Има истории, които си заслужава да чуеш, и хора, които могат да ти ги разкажат само с очи и две думи. Понякога ти трябва малко, за да си направиш голям извод за живота, за себе си. Такива хора срещаме всеки ден и… ги подминаваме. Гледаме, без всъщност да виждаме по-далеч от носа си.

Точно затова проектът Humans на Ванеса Виденова ни накара да се замислим за нас и за другите, прииска ни се да опознаем онези симпатични градски странници, които са тук. Ванеса стартира Humans без претенция да е открила топлата вода. Казва, че подражава на оригинала Humans of New York, но някак не иска да се ограничава географски. “Търся, намирам, говоря и снимам хора в София и в България и въобще по света, които смятам, че имат какво да кажат и чиито истории и съвети биха помогнали на много хора в подобно положение.”

Оказва се, че колкото и да е различен всеки от нас, имаме нещо общо, било то философия за живота, споделена история или чисто увлечение или недоволство от света наоколо. Точно тази пресечната точка търсим в съвместната рубрика на Go Guide и Humans.

Днес ти разказваме за трима човека, които въпреки значителната разлика във възрастта споделят едно основно нещо - ясна философия и цел в живота. Възможно е някоя от тях да резонира и с твоите собствени възгледи. 

- Какъв искаш да станеш, като пораснеш?
- Магьосник.
- Какво ще направиш, като станеш магьосник?
- Ще ида да живея на Луната.

Анабел продаваше билкови чайове собствено производство на един от фестивалите, които посетих това лято. На щандчето ѝ имаше малки чашки с комбинациите, които тя беше съчетала по вкус и аромат, за тестване, които ухаеха просто невероятно.
- Имаш ли си любима комбинация?
- О, много добър въпрос. Но мисля, че всички са ми любими! Защото все пак ги правя и това означава, че всички са по вкуса ми. Но този, който ти хареса, е един от любимите ми може би.
- Има нещо много цветно, много женско в него.
- Да, може би е това! Аз го предпочитам, защото, освен че е с богат вкус, много помага за храносмилането.
- Мога ли да те снимам с щанда ти?
- О, да, моля! Истински се гордея с него!

- Мога ли да ви снимам?
- Ма разбира се - смеейки се, - ако съм ви толкова харесал.
- А имате ли минутка за въпрос?
- Да, да естествено. Тъкмо ще седна малко, иначе съм тръгнал към гробището. При... жена ми. Тя беше с удар. Не беше добре. Три-четири години бяха мъки. Ето - отваря найлонова чантичка с бутилка и термос вътре - нося ѝ вино. И кафенце... Пиеме си кафе и вино..
Гласът му се разтреперва, сменя темата бързо и заговаря за миналото, за случки от живота си и как веднъж преди няколко години, когато стоял на Плиска, някакъв холандец го заговорил и също искал да го снима. Говорим си известно време за това и историите, които е разказал и на него. Питам го след толкова години опит какво е разбрал за хората и за общуването като цяло.
- Оо, за общуването е много специфичен въпрос. Значи общуването с всеки един човек трябва да е различно. Просто... сам да си си направил анализа, дали знае повече от тебе, дали по-малко и как да подходиш към дадения човек, така че да не го засегнеш, докато се опитваш да го научиш на нещо. Леко, внимателно, хем да го учиш, хем той да вникне в това, което му обясняваш, и да не се разсърди и да си помисли, че се опитваш да го поучаваш.
- Какъв съвет бихте дали на хората?
- Да не се отказват от това, което са започнали.

Виж още човешки истории тук.