КЛОШАР ПО ЖЕЛАНИЕ

Един французин преобръща представите на хората за нормален живот и засяга един много важен проблем на съвремието

  • 08.10.2014
  • от Ванеса Виденова

За повечето хора пътуване в цяла Европа е шанс да видиш забележителностите, да опиташ различни ястия на континента и да се потопиш в атмосферата на всеки град. Освен ако не си Батист Дюбанше, който прекарва времето си с глава, заровена в контейнерите.  

Французинът, който празнува своя 26-и рожден ден тази година, прекарва последните няколко месеца, преживявайки единствено от храни, изхвърлени в кофите за боклук. Целта на пътешествието му от Франция до Полша, живеейки по този начин, е не да взриви медиите с шантавия си лайфстайл избор, а да засегне един много важен проблем, който касае всички нас, а именно – свръхконсумацията и масовото разхищение на хранителни ресурси.


"Аз наистина не вярвах, че ще успея" казва Батист пред CNN във Варшава, скоро след завършването на близо три хиляди километровото му пътешествие с велосипед през Европа. "Мислех, че най-вероятно ще умирам от глад в продължение на четири или пет дни и след това ще се принудя да си купя нещо."

Вместо това той остава изненадан от изобилието на изхвърлената продукция от супермаркети, пекарни и ресторанти, която успява да събере. С лекота успява да преживява без пукната стотинка, докато преминава през държави като Люксембург, Белгия, Холандия, Чехия и Германия. По пътя бившият работник във верига за бързо хранене научава ценни уроци за хранителните навици на различните европейски народи.
"Опитвам се да протестирам срещу огромното разхищение на храна. Смятам го за напълно абсурдно и безсмислено", казва Батист, който планира пътуването си така, че да съвпадне с обявената от Европейския съюз инициатива Година на борбата с хранителни отпадъци.


Губим много ресурси. В производството на всичко това, което ползваме, се използва толкова много вода и енергия, да не говорим за последиците и замърсяването. И всичко това за нещо, което дори не стига до потребителя и се озовава в кошчето, докато милиони хора по света умират от глад.


Французинът се придържа стриктно към правилото си, че ще се храни единствено с отпадъци или храна, която е била предназначена за изхвърляне. Понякога дори се налага да прескача огради, за да стигне до някои от контейнерите на супермаркетите.


"В Чехия е доста трудно", казва той. "Хората наистина не разбират какво правя – мислеха, че съм просто поредният бездомен, който освен всичко е чужденец и се опитва да им отмъкне стоката. Затова я заключваха и много често нямах достъп дори до боклука им. Спомням си, че имаше момент, в който дни наред ядях само хляб."

Според него в Германия е най-лесно да живееш по този начин не защото има повече хранителни отпадъци, а защото хората са по-възприемчиви към мисията му.
"Мисля, че отпадъците на всички страни са почти еднакви, защото супермаркетите във всички държави работят по подобен начин.

Плодовете и зеленчуците трябва да изглеждат перфектно. Ако не – отиват директно в кошчето.

В Германия много хора са в подкрепа на проекта ми. Но понякога, когато помоля някой магазин за храна, която ще изхвърлят, управителят не се съгласява. Но след това някой от служителите се появява и ме догонва с думите: "Извинявай наистина, шефът ми е кретен. Върни се малко по-късно и ще ти дам разни неща."

Според Батист Люксембург също е земя на изобилието за уличните водолази. Като част от своята мисия той посещава местните училища, за да обясни своята цел на студентите, докато междувременно се промъква и събира остатъците от училищната закусвалня. Признава, че прехранването само с хляб и зеленчуци не е оптималната диета, но се сеща и за моменти, в които си е похапвал и доста интересни неща.   
"Пристигнах в един вегетариански ресторант в Прага, където кухнята беше толкова натоварена, че отпращаха хора", спомня си той. "Обясних какво правя на сервитьора и той се върна няколко минути по-късно с една изискана чиния с храна и каза: "Искаш ли това? Беше грешно записана поръчка и щяхме да го изхвърлим." Бях супер гладен и просто се оказах на правилното място в правилното време."


Други акценти включват един буркан с мед, както и пакетче сушени кайсии, които намира в Германия; няколко консерви от Люксембург и кутия от 12 яйца – изхвърлени на боклука само защото едно от тях било счупено.
"Винаги се радвах, когато намирах  торти или сладки неща, защото те не се нуждаят от готвене, а и когато постоянно си на велосипед, имаш нужда от енергията, която ти дават", добавя той.

Мечтите му за бъдещето са свързани с откриване на метод, по който да успее да работи заедно със супермаркетите и ресторантите, за да намерят заедно начини за намаляване на отпадъците или поне за правилното им оползотворяване.  

Батист не изключва варианта да направи този тур отново, въпреки че признава, че е прекалено дълго време, без да изпие нито една бира.

Aко темата ти се струва интересна, можеш да погледнеш петте филма, които си харесахме от Горичка Филм Фест и по-специално филмa "Вкусът на Боклука".