ПО СЛЕДИТЕ НА УЗОТО

Гърция, море, слънце, синьо-бели къщи и... узо за отскок, да ти върви на табла или както се пее в песен на Григорис Битикотис – „Хвърли едни добри зарове за мен, животе!“

  • 11.09.2014
  • от Нора Тарандова

С узо определено играта върви. Анасоновото питие има вековна история и светло бъдеще – особено това, което се произвежда в региона на Пломари. Градчето е разположено на югоизточните брегове на гръцкия остров Лесбос, на кръстопътя между Азия и Европа. Неговите жители, наследници на неуморни пътешественици, моряци и търговци от висока класа, знаят как да се наслаждават на живота, а островитянският им характер е свързан със силния аромат на узо, родено от климата на Егейско море и плодородната почва.

 

За произхода на името „узо“ се разказва интересна история. През XIX век търговци от гръцката област Тесалия изнасят фини пашкули за Марсилия. За да подчертаят отличното качество на стоката, те слагали на касите печат с „Uso Massalia“. От италиански това означава „за употреба в Марсилия“. Веднъж на посещение в град Тирнавос  идва важна особа – лекарят на османското консулство, и когато опитва местната ципуро, подобрена версия на ракия от кюспе, останало след пресоване на грозде за вино, ароматизирано с анасон и любима напитка на монасите от манастир в Атон през XIV век, той очарован възкликва, че това е „uso Massalia“, което трябвало да означава „високо качество“. Терминът се разпространява от уста на уста и така остава по света в модерните времена.

 

Лидерът при узо е прословутото Plоmari, направено по рецепта на Исидорос Арванитис, от 1894, който добре познава  вкуса на местните рибари и търговци – най-верните потребители на напитката узо. Той взема меката вода на река Седунда, най-добрия звездовиден анасон в света от село Лисвори, див копър (резене) от Северна Евия, екстракт от мастика от остров Хиос, сол от солниците на Калони, слага канела и индийско орехче и най-важното – вълшебните билки и треви от остров Лесбос, които и до ден-днешен се пазят в тайна, за да бъде защитено богатството на острова. След девет часа дестилация първата готова течност се изхвърля, както и последната и остава само сърцевината. Тя се разрежда с вода от река Седунда до желания алкохолен градус и се налива в уникалните бутилки със специалната тапа. Plomari е единственото узо с коркова тапа.

 

Компанията сега е собственост на фамилия Калоянис, които продължават традицията на изящното узо, приготвено по традиционния метод на дестилация в 18 малки, ръчно изработени медни котли. Увеличеното потребление на узо по цял свят поражда нужда от нова дестилерия, построена в красива маслинова горичка, а старата остава за културни цели, с уважение към традицията. Всички дестилерии в Пломари допринасят за растежа на острова и подобряват живота на  местната общност.

Този рядък, фин и в същото време богат на усещания и аромати вкус присъства на гръцките трапези повече от 100 години като неоценимо допълнение за рибното меню и  морските дарове. Традиционно узо се сервира с малка чинийка с различни предястия, мезета с противоположни вкусове – кисело и солено или горчиво и сладко, обикновено малка прясна риба, картофи, маслини и фета сирене.

 

Ритуалът на узо изисква в чашата първо да се сипва водата, после се слага ледът, за да не се образуват кристали, и накрая Plomari, докато стигне характерния за анасоновите напитки „млечен“ вид. Задължително се пие в компания, най-добре на табла! А, и никога не слагай бутилката узо в хладилника, тя е за пиене!

Идея:

Узо се сервира с малка чинийка с различни предястия, мезета с противоположни вкусове – кисело и солено или горчиво и сладко, обикновено малка прясна риба, картофи, маслини и фета сирене.