КАКВИ ГИ СВЪРШИХМЕ ТОВА ЛЯТО

В ретроспекция нещата доста добре изглеждат

  • 10.09.2014
  • от Тео Чепилов

Лятото на 2014 ще остане в историята с няколко незабравими партита, няколко по-забравими и поне десет легендарни истории. За всяка компания те са различни, но ето кои са точките, по които явно всички сме се разписали:

Направихме си 1000 селфита – от скромност пуснахме само 100.

Запознахме се с поне един як човек по метода „2 места свободни към Градина, някой?”.

Изровихме от тавана старите фотоапарати Skina и минахме на лента. Oказа се, че снимането е лесно - проблемът идва като искаш да постнеш нещо в Instagram.

Доказахме, че Джулая не е вече хипарски празник като го посрещнахме на хаус парти.

Отидохме на екскурзия в чужбина и като истински туристи се снимахме в най-ексцентрични пози пред местните забележителности.

Гледахме за пръв път зад пулта няколко големи диджейски имена и за пореден си припомнихме защо са велики, някои от вечно присъстващите във флайърите легенди.

Открихме поне една неочаквано гениална нова салата – например смокиня с розови домати.

Снимахме гледаката от хотела си с послание, което да вбеси офис тружениците.

Изпробвахме нов коктейл на плажа – примерно онзи тайния с малините и не съжалявахме.

Поръчахме серия шотове на бара и съжалявахме.

Минахме през поне 2 от 100-те национални туристически обекта без да се впечатлим особено - бирата навсякъде имаше същия вкус.

Първо харесвахме хитовете на лятото, после ги намразихме – сега като ги чуем ни напомнят за морето и пак ги харесваме.

Поне веднъж от морето накарахме някой приятел в София да завижда и поне веднъж докато бяхме зациклили в София завиждахме на хората по плажа.

Направихме нещо много тъпо, за което не искаме да си спомняме.

Започнахме да четем книга от скука – след няколко страници се предадохме и се върнахме към ровенето в телефона.

Поне веднъж се появихме с неподходящи дрехи на неподходящо място – или свръхоблечени на къмпинг или недоблечени на клуб.

Пуснахме си срамни ретро песни и пяхме на пияно с цял гърло.

Поне една вечер спахме, където намерим – пейка, плаж, чужда палатка.
 


Минахме на диета, за да изглеждаме добре, после отпразнувахме края й с джънк и торта.

Изпусхнаме поне едно парти заради мързел.

Гледахме метеоритен дъдж на плажа – ако не бихме толкова пияни щяхме да си пожелаем нещо.

Хвана ни летния грип, при това във възможно най-неподходящия момент.

Видяхме се на снимки в интернет, които не си спомняме.

Опитахме се да ги изтрием и успяхме...повечето пъти.

Изгубихме/ счупихме/ забравихме поне един чифт слънчеви очила. За телефоните по-добре да не отваряме тема.

Създадохме поне едно истинско приятелство.

Спряхме да вдигаме на поне един номер.

Използвахме романтиката, която супер луната създаде – кой както намери за добре.

Имахме едно екстремно преживяване – оставихме си малко силни емоции и за другата година.

Заспахме веднъж в киното – говори се, че даже сме хъркали.

В пияно състояние, без да искаме издънихме приятел.

После той ни прости, но му отне известно време и известно количество алкохол.

Свършихме всички пари и се чудехме дали ще можем да пием на аванта.

Опитахме, получи се.

Почерпихме много от Наталия Кобилкина – ако не мъдрост, то поне смях.


След тежкото море си починахме с опън-еър в планината – усещането да се будиш с дъх на билки рано сутрин е просто несравнимо.

Опитахме да обиколим цялото Черноморие - постигнахме частичен успех.

Научихме поне една нова мръсна дума. Използвахме я още на следващия ден.

Поне веднъж се скарахме с непознат случаен човек, после надухме главите на приятелите си с историята и се скарахме с тези, които не искаха да слушат.

Когато нямахме вече отпуска, почнахме да крадем уикенди за кратко, но славно море.

В любовния живот на компанията станаха рокади – някои очаквани, други съвсем неочаквани.

Казахме сбогом на няколко велики личности – за съжаление най-дразнещите звезди останаха живи.

Свалихме си 50 нови приложения на телефона. От тях използвахме едно.

В зависимост в коя страна на страната се намирахме се оплаквахме от дъжда или от жегата.

Всички заедно проклинахме градушката, защото думата „каско” и досега докарва сълзи в очите на иначе големи мъже.

Ходихме на поне една сватба, замислихме се дали искаме нещо подобно по пътя за бара, но вместо любовта избрахме уискито.

Не ни писна да повтаряме лафчето на сезона „покажи на тия хора как се мяташ” преди скок във водата и после да се „бараме”, „движим” и „раздаваме” на бара.

Виж какво пък свършиха бъгарските породи курортисти по морето.