СЛЕДМОРСКА ДЕПРЕСИЯ

... или как да убием кучката завинаги

  • 08.09.2014
  • от Михаела Самарджиева

Ако точно в този момент слушаш ето това парче и си си сложил пояса, джапанките и плажната кърпа, докато седиш на дивана в хола, може да ти кажем само две неща: добре дошъл в клуба и здраво си го загазил!!!

Да, агентче! Ти си официално покосен, измъчван и подвластен на доста популярната и нежелана гостенка, известна с името следморска депресия. Преди да се филмираш тотално, че това е нещо като жълтата гостенка или нов вид ебола, ти казваме, че не е точно така, обаче гадния ефект като при кофти болест си го има. Симптомите са ясни и категорични като санкции от Европейския съюз, а това, което следва след тях, е достойно за сълзлива романтична комедия, но едно по едно. Най-често състоянието се предизвиква, след като се върнеш от морско изживяване с приятели и осъзнаеш, защо цяла година си искал да се махнеш от този гаден град. Ако това, което си правил на морето, е нещо средно между хит на Д/Криско, епизод от How High, Тайра Банкс по бански и Умирай трудно 3, значи положението се влошава още, защото якото ти море е тотален антоним на това, което те чака оттук нататък.


Точно няколко часа след като си акостирал с пясъчните си крачета в панелния си дом, чул си се с всичките си приятели и си на вълна как го прайш, нещата започват постепенно да се усложняват. На следващия ден отиваш в офиса с хавайска ризка или изрязан топ, а нелепата ти усмивка и тъмните ти очила са посрещнати от кисели физиономии от страна на колеги и леля Дена, дето чисти сградата. За трети път днес подвикваш неволно на шефа си: усилиииииииииии и с повече лед, Пепи, като единственото нещо, което те спасява, е, че човекът е недоспал и с тапи за уши заради денонощните преговори с китайска фирма, които е водил, докато ти си танцувал бос някъде между Ихтиман и пазарджишкото OMV по път за насам.

Морско ти е! Еми и на нас, ама не може все така!

Опитваш се да излезеш от филма, преди да си си загубил работата, приятелката и последните два чифта дълги панталони, но не е толкова лесно. Фазите преминават от парти настроение в първите няколко дни, през преслушване на всичките хитове, с които започна морското трипче, до сълзливи вечери със сладолед и опит да си спомниш името на онази/онзи, който се целуваше така добре пред Малката текила в Созопол. Понякога даже си слагаш долнището на банския, преди да влезеш в банята, а сметката ти за вода вече е като на малък аквапарк, и то през най-натоварения сезон. За финал правиш лют скандал на сервитьорката в Happy, като с възможно най-лошия си тон й съобщаваш, че не е нормално да нямат тарама хайвер и мидена чорба.


След случая ни се обаждаш, а ние като стари морски вълци, препатили не едно и две такива отклонения, ти се отзоваваме на помощ със следните предложения:
ИГНОРИРАЙ Я
Това е възможно най-крайната опция, но крайните състояния изискват крайни мерки. Да игнорираш емоциите си невинаги е толкова лесно, но помага поне докато си стъпиш на краката. Системата е следната: съсредоточаваш се в работата, подреждаш си приоритетите и започваш да действаш активно по задачки, все едно те чака Пулицър или друга награда за изключителност. По този начин, потънал в задължения и ефективност, бързо ще влезеш в нормалния си ритъм, а зорът, който си даваш, ще има и странична полза във вид на финансови постъпления и възхита от околните. Трябва обаче да си много внимателен за няколко неща. Първо – ако някой те помоли да разкажеш за морето или те попита как е било, отговаряй ясно и категорично. Фрази от рода: супер беше, много яко и нормално, вършат работа, за да отклониш бавната топлина, която започва да те облива от краката нагоре и неистово те тласка към двупосочен София – Бургас още същата вечер. Второто и основно нещо е – заеби я тая Lana Del Rey!!! Summertime Sadness очевидно й е мантрата за вървене през живота, но ти трябва да се откъснеш от чувството, затова ти препоръчваме възможно най-отдалечаващи тракове като Тихо се сипе първият сняг и т.н.

BACK IN THE DAYS
Добре, признаваме си, че беше прав, когато ни каза: защо да го забравям, та то беше велико! Ето защо препоръчваме връщане назад в дните, когато телефонът ти беше изключен, а животът хубав. Всичко при това ключово действие се крие в хармонията. Просто трябва да намериш начин да инкрустираш настроението си и положителната емоция от летните дни в  градски условия и това да не изглежда прекалено. Лесно е, стига да си наложиш частичен самоконтрол. Виждай се с морските си съучастници, разкажи на всички онези истории, които по принцип не са за разказване, и т.н. Но съсредоточи емоциите си в чувството на гордост и благодарност от едно нечовешко изживяване, а не в абстиненция към него. Имал си силните си моменти, ще ги има пак, надяваме се, но точно това им е хубавото – че не са ежедневие. Ако бяха, едва ли щеше да ги оцениш толкова подобаващо. Върни се в дните на голямото синьо, усмихни се и продължи напред, нищо не е загубено.... светът е голям и лято дебне отвсякъде!

ОТДАЙ Й СЕ
Ако предните два плана за действие не работят и солената депресийка категорично не иска да се предаде, тогава следва старото колкото света правило: нападението е най-добрата защита! Отдай й се на ненаситницата и виж какво ще стане. Продължавай да се държиш, все едно си на плажа, и грам да не ти пука.

Усмихвай се, мажи се със слънцезащитен крем, преди да се качиш в петицата трамвай, звъни посред нощ на дружките си да ги питаш дали да им пазиш маса в Тръстиките/Синеморец и си свиркай!

Всички, които те познават и те обичат, ще се почувстват една идея по-морско, а най-вероятният резултат (като се надяваме той да изключва бели жилетки и дестинации към 4 км) е дотолкова да заразиш всичките си придворни, че още довечера да запалите каляската към вълните. Упорството се възнаграждава, август не е свършил още, а ние те чакаме от Варна надолу, защото тука е тъй!!!

Припомни си и най-силните морски лафчета, може да помогне.