ОСОБЕНОСТИ НА РОДНАТА БЪРЗА ХРАНА

Човек дори и добре да се храни, в даден момент опира до бързата храна (джънк фууда)

  • 16.08.2014
  • от Калоян Георгиев

В забързаното ежедневие всеки сам преценява какво и къде ще консумира в обедната почивка или някъде между задачите. В крайна сметка всички предпочитаме ресторантите с бели покривки и прелюбезен гарсон, но често ни се налага да мушнем нещо бързо, на крак. Какво обаче спира погледа и убива глада ни. Както всички знаем, вредната, мазна и бърза храна (джънк фууд, фаст фууд или там какъвто искате да го наречете фууд) е почти на всеки ъгъл  и палаво ни примамва с ниски цени, „интересни” реклами и съмнително качество.  

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ДЮНЕРЪТ
Арабската магия с български привкус и колаборация от културни пълнежи. Няма спор във факта, че дюнерът е крайно разпространен, колкото обичан, толкова и мразен, но в крайна сметка е на върха на хранителната верига в градски условия.

Вероятно след няколко века ще се пише в историята, че това хранително „чудо” е пренесено някъде от арабския свят и е завладяло Балканите, а и цяла Европа.

Онези „симпатични” хора, които цял ден правят дюнери от незнайни продукти и подозрително месо, са новите главни готвачи на градовете. Уф, изцапах клавиатурата с тоя дюнер, след малко се връщам.

БУРГЕРЪТ, БЪРГЪРЪТ ИЛИ КАКТО ТАМ ТИ Е УДОБНО
Ако все пак сме минали покрай дюнерите, може да сме си тръгнали и със сандвич или там както ги водят – бургери. Тази калорична бомба, състояща се от почти всичко, което попадне пред очите и ръцете на „майстора”, е нещо „уникално”. Освен факта, че ви трябват 5 салфетки, течаща вода и вероятно пералня, докато го изядете, този бургер оставя след себе си качествено подут стомах и вероятни метанови микроексплозии някъде в чревната система.

ПИЦА... НА ПАРЧЕ
Всеки уважаващ себе си италианец ще получи паник атака при вида й,  а двете общи неща между българската пица и италианската са само името и формата. Плънката на пицата е въпрос на собственото виждане на всеки „пицар” и това, което можем да срещнем из малките павилиончета, е от кашкавал и сирене, та чак до пармезан с немски братвурст в комбинация с френска наденичка. В общи линии тук отново цената е примамлива, а и голямото количество тесто за отрицателно време издува стомаха. Какво повече да иска човек?!

КАТМИ И ДРУГИ ПОДОБРИ
Влизането в тези заведения дава една носталгична нотка на неделните утрини в домашни условия с палачинки и мляко. Вярно, разликата между двете преживявания е огромна, но затова пък така всеки ден можете да ядете палачинки или поне докато не ви писнат. Катмите са много бързо хапване, което става и на крак, единственият проблем е нарушената цялост на повечето произведения и в крайна сметка малко кетчуп на новата блуза си е напълно нормално, но това е част от забавлението.

ВЕЧНАТА БАНИЧКА (ПИРОЖКА, САЛАМКА, КРЕНВИРШКА И Т.Н.)
Ето това вече е балканско хапване. Оставих най-хубавото за последно. Няма по-хубава сутрин от тази, която започва с баничка + боза. Огромното количество мазнина позволява бързото и „гладко” консумиране на тези продукти, а допълнителната „смазка” от боза или айран дава едно неописуемо усещане за нещата. На тези места можем да намерим и всякакви други „народни” храни, които отново придават прекрасното чувство на ситост. Друго си е баба ти да ти направи баничка или тутманик, но тъй като не можем да си я водим постоянно с нас, както и цялата придружаваща кухня, то ще трябва да се примирим и с тези „заместители”.

Едва ли е нужно да обяснявам за всички други бързи начини да надвием глада, като кроасани, вафли, чипсове, солети и т.н. В крайна сметка, когато човек е със затегнат график, то изборът му не е огромен и в някакъв момент се спира за някое от посочените неща. Ако перифразирам една поговорка, то тя би звучала така – човек дори и добре да се храни, в даден момент опира до бързата храна (джънк фууда).

А кои са българските особености, които чужденците не могат да проумеят.