НАЙ-КОФТИ СТРАНИТЕ НА ЖИВОТА БЕЗ ИНТЕРНЕТ

В някои моменти единствено кислородът бие по важност интернета

  • 23.07.2014
  • от Тео Чепилов

В съвремието връзката с интернет вече е част от нещата, които приемаме за даденост – също като електричеството и течащата вода. Нетът даже се нарежда по-високо по ниво на необходимост от тях като единствено кислородът го бие по важност – все пак без вода можеш да издържиш три дни, без храна три седмици, но без интернет след третия час всяка минута повече е пълно мъчение. И въпреки че на теория уж няма как да останеш без интернет, винаги при преместване в нова квартира, профилактика на ел. инсталацията или след градушка има един период от няколко дни, в които, без да искаш, се превръщаш в амиш. Ето най-лошите аспекти на това излизане от матрицата.

МАСОВО ЗАБРАВЯШ РОЖДЕНИ ДНИ

С рождените дни се случи това, което стана преди години с телефонните номера – никой вече не помни числа.

Пък и няма нужда, защото всички социални мрежи една през друга се надпреварват да ти напомнят, че някой твой близък ще има повод да черпи. Колко близки сте в действителност, е съвсем друг въпрос – най-вероятно никога в историята на света толкова много честитки за рожден ден не са се разменяли между непознати хора. Но пък, ако преди години е съществувало оправданието „Забравих”, сега такова няма – всички сме свикнали да приемаме за редно да получим едно „4РД” и го чакаме, цъкайки рефреш след рефреш. Ако нямаш достъп до интернет, обаче не можеш да ползваш този жокер, а дори един ден без нет е напълно достатъчен да пропуснеш няколко рождени дни – точно толкова, че да се превърнеш от готин в тъп ръб.

ЧУВАШ НОВИНИТЕ ПОСЛЕДЕН
Когато нещо значимо се случи, то веднага гръмва в нета, даже още докато се случва, вече някой започва да го споделя. Ако нямаш достъп до мрежата, разбира се, ти си лишен от този информационен поток и вместо това получаваш преразказ за това, какво се е случило в традиционните медии. Плюсът е, че докато някоя сензация влезе във вечерната емисия на новините, първоначалната истерия около нея леко е поотшумяла и получаваш трезвен и не толкова първично-емоционален поглед върху фактите. Това е единственият плюс обаче – без да имаш нет подръка, може Майкъл Джексън да умре и да не разбереш. Да не говорим, че медиите, особено в България, предлагат един доста изкривен прочит на събитията. Ако нямаш възможността за алтернативни информационни канали, които свободата на словото в интернет предлага, общо взето, си поставен в позицията да вярваш на булшит или да се караш с телевизора.

ИЗПУСКАШ КЛЮКИТЕ В КОМПАНИЯТА
Понякога дребните междучовешки отношения подлагат минивселената ти на по-големи шокове от падащи самолети и държавни преврати – един статус е способен да предизвика такова вълнение, че да развали приятелства, да всее раздор във връзки и като цяло да развали дори най-солидното статукво.

Да не говорим, че вече двама души нямат нищо общо помежду си, ако не са шернали снимка или локация, и като цяло нещо не се е случило, ако не е отразено във Фейсбук.

Без интернет обаче всички тези клюки минават и заминават, а за тях най-много да разбереш по случайност, ако зададеш някой нелеп въпрос или се изложиш с неуместен коментар.

ЧУВАШ ЗА ПАРТИТА/ КОНЦЕРТИ НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН
Малко по малко България заприличва на държава с нормална музикална сцена – без значение с какъв стил mp3-ки си напълнил плейъра, шансът някой артист, който присъства в плейлистата ти, да мине за една вечер насам вече не е никак малък. Проблемът е, че от всички покани за партита, с които промоутърите ни спамят, дори да си нонстоп на линия, пак може да не разбереш. Представи си какво е, ако нямаш достъп до нета – остава ти да се оглеждаш за плакати като бабичките, а после да разбереш, че Tiga е пял на Слънчака, като няколко месеца по-късно някой ти разкаже колко е било гадно.

НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ЗАРИБЯВАШ
В свят, в който мацките си дават фейсбука вместо телефонния номер, каналът за свалки е повече от ясен. Някой мъдър бг рапър беше казал, че мацките са въпрос на време и пари. Е, времето в случая трябва да се разбира като чатене – без да минеш първоначалния етап на интернет опознаване, няма как да минеш на следващото ниво. Освен ако не си супер готин, но тогава пък защо нямаш интернет, е пълна мистерия.

Тук вече не става дума да тичаш до кабела вкъщи – за да си успешен онлайн плейбой, имаш нужда от смартфон с всички социални апове и свръхзвуково 3G, защото иначе си обречен на неуспех.

Естествено има жени, които не използват интернет за свалки – ако си лишен от мрежа, спокойно можеш да се ориентираш към тях. Доста е лесно да ги откриеш, защото тяхната социална мрежа е пред кварталния клуб на пенсионера.

ГЛЕДАШ САМО ТЪПИ ФИЛМИ
Един от минусите на България е пълното беззаконие, но пък той води и до един от големите плюсове – а именно, че разполагаш с всички филми на света, подредени прилежно в каталози на един клик без последици. В Германия получаваш честитка за 500 евро, ако свалиш нелегално само една песен, тук получаваш подигравки, ако кажеш, че свалянето на филми, технически погледнато, е престъпление. Ако обаче си безнетен, ти нямаш достъп до благодатта на торент сайтовете, а вместо това трябва да се примириш с програмата на телевизиите. В случай че си фен на „Сам вкъщи” или „Троя” и можеш да ги гледаш десетки хиляди пъти, имаш късмет, ако искаш нови и интересни филми – не чак толкова. Да не говорим, че по кината у нас редовно пропускат да минат бъдещи класики, така че шансът да хванеш нещо яко извън летните блокбъстъри, без да има кинофест, е минимален. Поне има план Б на щанда с DVD-тата, където можеш да си купиш филм на Братя Коен за 23 стотинки, но пък творчеството на Чък Норис държи двуцифрени суми в лева.

ЯДЕШ СИ УШИТЕ
Никой вече не ползва книги с рецепти, така че ако решиш да готвиш, вариантът е един – пишеш в търсачката ястието, на което си се спрял, и си избираш на кой сайт да се довериш със съвети за приготвянето му. Без значение дали се чудиш как се правят пържени филийки или стек с чимичури сос, можеш да стигнеш до тази безценна информация за 0,18 секунди. А в случай че се провалиш в кулинарния си експеримент, винаги можеш да си сготвиш набързо през някой сайт за доставки. Естествено без интернет можеш да използваш алтернативи – например да звъннеш на майка си за рецепта или пък да си поръчаш пица по телефона, но е една идея по-сложно и времеемко.

Освен това готвенето е само върхът на селф-хелп айсберга: ако ти се наложи за първи път да си вържеш вратовръзка, ще намериш филмче по темата в YouTube, ако пък започнеш да усещаш странни колики след пицата, която си поръчал, първо ще пуснеш един сърч, а чак след това ще тръгнеш да звъниш на Бърза помощ.

Без интернет си в позицията на човек, въоръжен с кремъклийка, който трябва да се бори срещу врагове с калашници – имаш шанс да оцелееш, но той не е особено голям.

МАСТУРБИРАШ ПО СПОМЕНИ И СПИСАНИЯ
Разбира се, че никой от нас не гледа порно – даже не познаваме хора, които го правят, но е факт, че 37% от уеб съдържанието в света е достойно за червена точка, така че явно някой го прави. В случай че някой подобен човек остане без достъп до световната мрежа, за него вариантите за освобождаване на напрежението са: а) кабелната след 12, защото във всеки бг дом има поне един хардкор секс канал, б) списания – тематични, лайфстайл или даже светски с бг знаменитости – във всяко от тях има достатъчно плът за хора на ръба на отчаянието, и в) спомени и въжделения. При всички случаи да се сравняват тези опции с океана от еротични материали, който интернет предлага, е все едно гастроном да попадне в квартална баничарница – колкото и да избираш, всичко в менюто е един голям компромис.

ПРОПАДАШ В КАРИЕРАТА
Понякога бързата реакция е от решаващо значение – особено в свят, в който огромна част от бизнеса се върши с имейли и лични съобщения. Малко е трудно за хората да си представят, че нямаш достъп до интернет, така че, ако ти зададат въпрос по работа и не получат отговор в нормалните срокове, те остават с впечатлението, че ги отбягваш, че си тъпанар или още по-лошо – че не ти пука. За щастие особеност на бг бизнеса е, че хората си позволяват да отговорят на имейл със седмица закъснение, така че явно липсата на интернет в този аспект не е чак толкова страшна. Все пак живеем в държава, в която данъчните декларации все още се предават на дискета – има време, докато високотехнологичното общуване измести напълно олдскул прийомите.

ОТКРИВАШ ПРОСТИТЕ РАДОСТИ В ЖИВОТА, КАТО СЛЪНЦЕТО, ПТИЧАТА ПЕСЕН И ЖИВОТО  СЪБЕСЕДВАНЕ
Интернет като всяко наистина велико изобретение е нож с две остриета – от една страна, ти дава неподозирани възможности като това да работиш с хора в другия край на света, без да напускаш дома си, да намериш сродна душа и да срещнеш любовта, дори ако си странен чудак, или пък да запалиш пиратка в задника и целият свят да стане свидетел на подвига ти. От друга обаче, залепили носове в дисплеите, всички ние преставаме да обръщаме внимание на всичко останало – а именно слънцето, птичата песен и живото събеседване. Простички неща, които обаче преоткриваш рязко след първите няколко часа без интернет. И то не защото искаш, а защото просто нямаш избор.

Припомни си големите "не"-та в нета.