КЛАРК ЛИТЪЛ ПО СЛЕДИТЕ НА ГОЛЕМИТЕ ВЪЛНИ

Историята на фотографа и как огромната му страст към сърфа се оказала всъщност огромна страст към океана и впоследствие към фотографията

  • 12.07.2014
  • от Ванеса Виденова

Кларк Литъл е човек, който специализира в Shorebreak фотография, която се фокусира върху  улавяне на момента, в който вълната удря брега. Огромната му страст към сърфа се оказала всъщност огромна страст към океана и впоследствие към фотографията, като комбинацията от трите е просто убийствена. Peta Pixel ни запознава по-отблизо с историята на фотографа.

Ще ни разкажеш ли малко повече за себе си и за това, как започна да се занимаваш с фотография?
Беше някъде около началото на 90-те. Бях известен в сърф средите като един от малкото, които успяваха да хванат кадри от разбиването на вълните на едно специфично място, наречено Уаимеа Бей, за което всеки знае, че е епицентърът на големите вълни за сърфистите. След това се ожених, родиха ми се две прекрасни деца и в един момент реших, че е време да се отдам на другата си страст и да я превърна в нещо повече от това. Сърфирането остана на заден план.


Спомням си, че всичко започна с това, че жена ми искаше да окачи снимка на океана на стената в спалнята ни. Всъщност вече беше отишла в най-близката галерия и купила снимка на една такава голяма вълна от Уаимеа Бей. Погледнах снимката и веднага ѝ казах, че мога да заснема нещо много по-добро и интересно, и я накарах да я върне. Излязох и си купих евтин дигитален апарат и взех кит за снимане под вода от Амазон. Играех си с това през уикендите и осъзнах, че резултатите всъщност са доста добри и виждам потенциал в цялото нещо. Семейството и приятелите ми също ме подкрепяха, харесваха това, което се получаваше. Така до няколко месеца успях да се снабдя с професионална техника и оттогава съм напълно пристрастен към това.

Как би описал стила фотография на някой, който никога не я е виждал?
Моята работа се нарича Shorebreakфотография. Поставям себе си и камерата в критичната точка точно в момента, когато се образува „тунелът“ от въздух, преди да се разбие една вълна. Обичам да снимам с различна светлина, цветове, фон, текстура на водата, както и мощ на вълната. Всеки от кадрите ми държа да съдържа всяко едно от тези неща. Харесва ми да улавям моменти, които много хора няма да имат възможност никога да видят с очите си, и да им предоставя възможността да влязат във вълната.

Какъв беше първият ти апарат и какво използваш сега?
Първата ми камера беше Canon CD500. Сега вече използвам Nikon D300, D3 и D4; обективи Nikkor Fisheye 10.5mm и 16mm.



В кой момент разбра, че това е, с което искаш да се занимаваш наистина?
Бях мениджър в ботаническа градина в Хаваи в продължение на 17 години. Със семейство с две деца никога не бях си представял, че ще променя кариерата си толкова драстично. Но щом започнах да се занимавам с фотография, нещата започнаха бавно да се изменят и за една година напуснах работата си и впрегнах всичките си сили в снимането. Само няколко месеца след това някои от снимките ми, които бях дал на една агенция, се появиха в британски вестници и списания. В следващия момент едни от най-големите вестници там започнаха да пускат мои снимки и телефонът ми започна да звъни на пожар. Дори ме поканиха да участвам в GoodMorningAmericaв Ню Йорк. Да не говорим за продажбите от сайта ми, които удариха тавана по това време. По време на цялата тази луда седмица ми стана доста ясно, че съм взел правилното решение и вървя по правилният път. Осъзнах, че мога да живея от фотографията. Това беше преди шест години и интересът е все още толкова силен, колкото и в началото. 

Изцяло самоук ли си?
Снимам едва от шест години и не съм ходил на никакви курсове преди и след като започнах. Когато започнах да снимам, вече имах 30 години опит в океана и мисля, че това беше ключовият момент. Всички тези години в сърфиране се отплатиха с цялото това знание за това, как се движат вълните, как да се позиционираш и как да оцелееш при критични ситуации. Забавното е всъщност, че баща ми е професионален фотограф тук, в Хаваи, от 22 години. Още като малък си играех в тъмната стаичка, но никога нямах тази страст за фотографията. Чак сега. Може би все пак е в гените ми?


Кое е най-важното нещо за фотографията, което си научил досега?
Не можеш да предвидиш дали ще успееш да хванеш добър момент. Често си мисля, че някои дни не са подходящи за снимки и ще изляза все пак и ще се прибера с нещо уникално. Във всеки ден има подходящ момент според мен. Трябва просто да бъдеш подготвен, ако не си – шансовете ти да успееш да уловиш ценен кадър са нулеви.

Какви са рисковете в този тип фотография?
Когато вълните са наистина големи, има реален шанс да се удавиш или да пострадаш. Огромна вълна идва срещу теб, и то със сила, понякога в плитка, не повече от метър вода, и ако не уцелиш момента, в който да реагираш, последствията могат да бъдат сериозни.
На плажовете, на които снимам, всяка година има сериозно пострадали, няколко със счупен врат, както и удавени. Обажданията към спешна помощ всяка година са поне 150. Когато знаеш рисковете, си по-добре концентриран в това, което правиш.

За щастие аз самият не съм имал сериозни контузии (да чукам на дърво). Веднъж си извадих рамото, когато една вълна ме запрати в пясъка. Възстановявах се няколко седмици. Бил съм и на косъм от удавяне. Преди две години имаше един момент, в който имаше поредица от много високи вълни. Бяха поне шест. Трябваше да преплувам под всяка една от тях и да се справя с турбуленцията, размяташе ме като кукла в пералня. На дълбоко си и е тъмно. Точно когато успях да се покажа на повърхността за малко въздух, ме връхлетя следващата. След петата вълна вече започвах да издишам и главата ми се напълни с мисли за семейството ми. За щастие имаше само още една и успях да се съвзема и да изляза жив от водата. Поседях на брега известно време. Наистина бях на косъм. Но в същото време беше и wakeupcall. Разбрах къде ми е лимитът.

Какъв съвет би дал на някой, който иска да последва примера ти?
Страст. Трябва да намери страстта си или да се остави тя да го намери. Аз наистина изцяло се губя в нещата, които обичам да правя. Никога не трябва да подценявате силата на това да се забавляваш със собствените си мании.

Докога мислиш да се занимаваш с това?
Докогато мога физически. И докато имам страст за това. Все още съм във вихъра на случващото се и не виждам вариант да спра да снимам скоро. Ако нещо трябва да дойде след това, то ще трябва да притежава ключовите компоненти на това в момента, от които най-важният е адреналинът.  

Може да разгледате снимките му на официалният сайт тук.