SUBMOTION ORCHESTRA

Бандата от Лийдс, която ще гостува на България с две участия, ни разказа за това как се е събрала и как се импровизира на сцената

  • 10.07.2014
  • от Ели Цонова

Submotion Orchestra ще дойдат в пълния си състав, за да изнесат два лайва в България. Продуцент, DJ, текстописец, музикант и експериментатор – Дон ‘Ruckspin’ Хауърд създава групата заедно с Томи Еванс, който е барабанистът в нея. Започват да предлагат на свои любими музиканти от Лийдс да участват в музикалния им опит. Така се появява и съставът, който не се е променил и до сега, включващ Руби Ууд (вокал), Боби Бедое (тромпет), Таз Моди (клавири), Крис Харгрийвс (бас) и Дани Темпелман (перкусионист). Малко преди участията си на родна земя, те отделиха от своето време, за да ти разкажат за предизвикателството да бъдеш в седем членна банда.

Бандата ви се състои от седем души. Как така се спогаждате и уважавате мненията си по някой проект? Имате ли някаква схема, с която се редувате чия идея да бъде зачетена?

Понякога е трудно да се съгласим единодушно в каква артистична посока да поемем, но работим по нашия саунд от пет години и вече малко или много знаем кое звучи добре, и кое не. Част от причината защо бандата е толкова интересна среда за творене, е множеството влияния и посоки, под които и в които може да се развие един трак. Да си в банда от седем е като да имаш второ семейство.

Едва ли е било лесно да се сформирате като банда. Естествен процес ли беше, познавахте се просто от преди и решихте да сте банда, или през годините установихте колко добре се сработвате и беше само въпрос на време да се превърнете в Submotion Orchestra?

По малко и от двете. Много от нас работеха по различни проекти или колаборираха заедно преди Submotion, но бандата се събра едва след като Томи (барабани) и Дом (продуцентът) записаха заедно нов лайв проект. Чак тогава си дадоха сметка, че им се отдава да работят като екип, намериха останалите от бандата и след няколко години импровизиране заедно, се превърнахме в това, което сме днес.

Съвсем скоро ще релийзнете парчето “Time will wait”. Разкажете ни за историята на този трак.

Парчето се роди в продължение на доста години. Идеята беше на пианиста ни Таз, заедно с когото имахме много джем сешъни, докато не бяхме напълно доволни от инструментала. Мелодията е дело на Руби, а накрая отделихме специално внимание на аранжимента. Това всъщност е един чудесен пример как се сработваме заедно.

Създаването на лайв електроника сигурно изисква много сериозна подготовка и ми се струва един доста сложен процес. Има ли случай, когато просто импровизирате на сцената?

Бандата ни започна като напълно импровизиран проект, а понеже всички в нея сме обучени джаз музиканти, това да импровизираме е нещо съвсем естествено за нас. Истинското изкуство се крие в това да намираме баланса между джаз елементите на трака с електронните елементи в него. Когато свирим на живо, никога не звучим като на запис, защото се стремим да покажем на публиката нещо различно. Иначе бихме могли да си пуснем диска. Опитваме се да звучим естествено, но никога не знаем какво ще се получи. Досега не сме имали два еднакви лайва, което е хубавото на нашата банда.

Този въпрос е към Руби – Какво е чувството да бъдеш единственото момиче в банда с още шест момчета?

Прекрасно е! Винаги е страшно забавно. Понякога са ми малко странни, но съм сигурна, че чувството е взаимно. С времето се разбираме все по-добре и се научихме да се уважаваме взаимно. Сякаш си във връзка с някого – трябва да обичаш и да си готов на компромиси. Когото и да попитате от бандата – дълбоко в себе си ние всички се обичаме.

Вички подробности около участията им можеш да откриеш тук.