ИЗКЛЮЧЕНИЕТО ГРИШО

Най-добрият ни тенисист е нагледен пример как се става глобална звезда. Дори да си тръгнал от Хасково

  • 26.06.2014
  • от Свилен Георгиев

Народната мъдрост твърди, че с хубавото лесно се свиква. Понякога твърде лесно. В случая с Григор Димитров – и много бързо. Вече приемаме победите му за нещо нормално, почти задължително. Когато обаче вземе, че отпадне преждевременно от някой турнир, става драма – тръгват приказки, че едва ли не е достигнал тавана си, че е несериозен, измислят му иронични прякори от типа на „Шарапов“.

А всъщност оценката за него не може да се формира от 1–2 мача и дори не трябва да стъпва само на резултатите му на корта. Защото Гришо вече е много повече от успешен спортист.

Даваме ли си сметка въобще с какво разполагаме в негово лице? Осъзнаваме ли колко невероятни неща прави и какво изключение е от всички правила, които ни заобикалят?

Помним ли откога не сме имали спортист, който да е наистина световна марка, с милиони фенове по цялата планета? Където и да се появи, го напада армия от търсачи на автографи и селфита, момичетата припадат, медиите се избиват да го търсят. Кой друг българин в момента, не само в спорта, може да се похвали с такава положителна популярност?

Рекламно лице е на един от гигантите в спортната екипировка, официалният му доставчик на ракети също е световен лидер. Не се съмнявайте, че условията по контрактите с тях са като за  истинска звезда, защото Григор е златна мина за спонсорите си. За добрите сделки се грижи бутиковата мениджърска агенция на самия Роджър Федерер, която избра българина и големия Хуан Мартин дел Потро за първите си клиенти.

И всичко това Григор постига с усмивка, позитивизъм и момчешки чар. При това – само на 23 години. И да, ляга си с една от най-красивите спортистки в света. А връзката с Маша очевидно му се отразява много добре.

Гришо е истински феномен и защото опровергава клишетата, с които сме свикнали.

В страна, в която любимо занимание е винаги да се чака помощ – от държавата, общината, бизнеса и кой ли още не, той успя сам, с безумен труд, колосално количество вяра и непреклонна упоритост.

Да, когато започна да разкрива огромните си способности, получи подкрепа от Христо Стоичков например, който му помагаше, докато Гришо тренираше в тенис академията „Санчес – Касал“ в Барселона. Но преди това, още от 5-годишен, Гришо всеки ден беше на корта. В Хасково, с баща си, който е и първият му треньор. Наистина после мина и през доста други качествени треньори, всеки от които му помогна да развие играта си. Но те едва ли въобще щяха да се захванат с него, ако не виждаха огромния му потенциал не само като талант, но и като отношение към спорта. Като това, което демонстрира в интервюто на корта след спечелването на турнира в „Куинс Клъб“ наскоро. Попитаха го дали очаква сега треньорът му Роджър Рашийд да му отпусне ден-два почивка. „Съмнявам се, сигурен съм, че няма търпение да ми каже къде съм сгрешил, но това е добре, в името на хубава кауза“, отговори Гришо.

Тенисът е един от най-популярните, конкурентни и непрощаващи отпускане спортове. Изисква почти фанатична отдаденост – отклониш ли се за малко от пътя, или никога не пробиваш, или бързо губиш спечелените позиции. Примерите за изключително талантливи юноши, които така и не успяха да направят решителната крачка към мъжкия тенис, са много и не само в България. Но Гришо непрекъснато върви нагоре – и  в световната ранглиста, и като игра. Вече побеждава най-добрите, а и те, и коментаторите го смятат за вълнуващото бъдеще на един от най-гледаните спортове.

Спорт, който, да си го кажем честно, у нас няма кой знае какви традиции, на които Григор можеше да стъпи. Не е като борбата, да речем, където можем да се похвалим с купища олимпийски шампиони и сериозна школа. В тениса преди Гришо имахме едни сестри Малееви, и те – продукт на таланта и работоспособността на едно спортно семейство, а не на някаква стройна система. Така се изгради и младият ни шампион – сам, без да чака някой да му поднесе успеха наготово. От това по-добър модел за подражание здраве му кажи.

Така че не ни остава нищо друго, освен да се радваме на уникалния шанс, че сме преки свидетели на възхода му. А ако и се вдъхновим от неговия пример, още по-добре. Защото той показа, че когато вярваш и се отдадеш напълно на голямата си любов, невъзможни неща няма. Е, Шарапова е една и вече е заета, но за упоритите и позитивните винаги ще се намери някоя и друга награда.