КАМЕРАТА НА ГАСТОН

Копирайтърът, който стана фотограф, за да продава бельо, а не йогурт

  • 11.05.2014
  • от редакторите

Гастон открихме в Буенос Айрес, Аржентина. Фотограф е отскоро. Преди да хване апарата, е бил копирайтър в рекламна агенция, но се шегува, че е сменил попрището, защото сега по-често му се налага да продава бельо, отколкото йогурт. Дълго работи с думите, докато в определен момент снимките не се оказват най-стойностната поезия, която може да роди главата му.


Дигиталният му апарат е Nikon D90, но когато говорим за аналогови оръжия, списъкът е дълъг: Yashica mat 124g, Nikon one touch, Olympus stylus epic, Minolta xg1, Holga, Lomo Fisheye, Olympus Trip 35, Vivitar ultra wide & slim, Smena 8, Nikon N80 и други, кои­то вероятно е забравил да спомене.

Когато заговорихме за Photoshop, Гастон отсече, че предпочита да прекарва повече време с камерата, отколкото с компютъра (била по-комуникативна). Въпреки това е убеден, че рекламната фотография доникъде нямаше да го е докарала, ако липсваше подобен софтуер.


Оказа се, че когато прави лични проекти, най-много време му отнема да намери правилния модел. Смята, че търсенето си заслужава, защото не му допада да губи мотивация по време на снимки само защото моделът не е подходящ. Веднъж прочел думи на друг фотограф – не очаквай да получиш злато, ако това, което слагаш пред камерата, не струва, в най-добрия случай ще имаш месинг или никел.

Харесва модната фотография, но не и модата сама по себе си.

Обича да снима портрети и смята, че най-важното при тях е човекът пред камерата, който не е професионален модел, да се чувства комфортно, което невинаги е лесно. Иначе позата и светлината определя като ключови, за да се получи.

Когато го попитахме усеща ли разлика между това да снима жени, или пред камерата да са мъже, Гастон отсече, че само кетърингът няма нищо общо.

Рано ми е да говоря за собствен стил. Най-много да кажа нещо, над което ще се заливам от смях след 10–15 години.


Срещни и момичетата на госпожица Moller.