ЛЮБИМИТЕ ВЕЧНИ В ЛИТЕРАТУРАТА – II ЧАСТ

Втора част от селекцията на класиките извън учебните планове

0 коментара Сподели:

Втора част от селекцията на книгите, които бихме прочели отново. Книгите, които задават тенденции и влияят на актуалността. Важните, интересни и смислени книги, за които бихме говорили с приятелите си. Ценните книги, които са променили литературата, дават ново знание или правят разкрития. Значимите книги, които колекционираме. Книгите, които третират вечни проблеми, но са свързани с модерния, с нашия свят.

АРХИПЕЛАГ ГУЛАГ, АЛЕКСАНДЪР СОЛЖЕНИЦИН

Тази книга е най-ужасяващият художествено-документален разказ с главен герой Страха. Решихме да я включим, защото знаем, че информацията, която съдържа, липсва в учебниците по история заради политическата зависимост и конюнктура. Но знаем и че тази информация е важна, за да осмисляме по-трезво актуалната обществена ситуация. Особено когато 20 години след падането на комунизма, отново на дневен ред е темата Сега ли е по-добре или преди беше по-добре.

Архипелаг ГУЛАГ (Главнo упpавлeниe на лагерите) са група близки острови, през които по времето на комунизма, до cмъpтта на Cталин пpeз 1953 г., минават 18 милиoна души. От тях пpиблизитeлнo 4,5 милиoна никoга нe ce вpъщат. С текстовете си писателят Солженицин дава на света знанието за зверствата на комунизма. Материал за книгата Солженицин получава от спомените на 227 затворници.

Пpeз 1929 г. Cталин pазвива лагepите, ползва пpинудитeлния тpуд за целите на cъвeтcката индуcтpиализация и военизация.
 
СЛЕДСТВИЕ
Колкото по-фантасмагорично е обвинението, толкова по-жестоко трябва да е следствието, за да изкопчи признание. Чрез мъчения – с ток, с тесни помещения с капеща вода отгоре, с вонящ въздух, с увисване за мустаците, с дървеници, с ултрасилен прожектор или с тръба в ушите – Признай си, гадино! Самото понятие вина е обявено за десен опортюнизъм. Всеки може да получи 10, 15 или 20 години затвор в лагера – присъди, които след това са продължавани.
Така в Съветския съюз за много кратко време се случва етническа катастрофа.

КАКВО Е ВЛАСТ
За да запази властта си, Сталин прави всевъзможни чистки в йерархията под себе си. Системата на изпращане в лагери е работила много добре, заради страха на хората от властимащите и заради страха на властимащите да не загубят властта си.

ЛАГЕРИТЕ
Военният трибунал е верен орган на Диктатурата на пролетариата, призван чрез нечувано разорение, чрез океани от кръв и сълзи, да изведе работническата класа в света на свободния труд, на щастието и на красотата.

В лагерите първо са били избивани съветските военопленници от немските лагери, защото са се оставили да бъдат пленени, а не са се самоубили.

Затворът преди смъртното наказание е най-тежък, защото натъпкват много хора на едно място – някои побеляват за 3-4 дни, а други полудяват.
Арестантите пътуват към лагерите с дни, в затворени вагони така натъпкани, че да не могат да седнат. В лагерите супата се сипва в шепи или в шапки. Или пък в огромни тави, от които сърбат десетина човека. С пристигането си в лагера – всички са ограбвани, а им се дават ватенки без джобове и обувки от свинска кожа.

В лагера Соловки затворниците прекарват дните си върху дълги прътове забити в стените, на 1,5 метра височина. Ако някой падне оттам – връзван е за подобен прът и е пускан по дългото стълбище на крепостта. В тоалетните предпочитат да не се трият, а събират парчетата вестници, за да прочетат новини. Хранят се със супа от картофени обелки. Заболяват от различни болести, оглупяват и загубват способността си да плачат… През 30-те идва ерата на Нафталий Френкел, който казва: От затворника трябва да вземем всичко през първите 3 месеца като труд. После не ни е нужен. Чекистът Гашидзе пък заповядва да поставят в скалата взрив, после праща там затворници и през бинокъл наблюдава как литват във въздуха.
През 1932 г. площта на трудово-поправителните колонии е 310 хиляди хектара.

Панамският канал е дълъг 80 километра и е построен за 25 години. А Беломорско-Балтийският е 227 км, построен е от лагерници за по-малко от 2 години. С четвърт милион жертви той е символ на комунистическия цинизъм, защото е прекалено плитък и по него не могат да минават кораби.
Убийства е имало в българските лагери – Белене, Скравена, Ловеч… Защо ни е нужно това жестоко знание? За да не го допускаме отново!

ЛОЛИТА, ВЛАДИМИР НАБОКОВ

Яденето на чипс в леглото от Лили Алън, гласчето на Бритни Спиърс, Линдзи Лоън в Капан за родители, пиърсингът на Тату, Moi Lolita на Alizee, късите полички на Лив Тайлър. Всичко това нямаше да съществува без първообраза – Лолита.

Забавна, срамна и впечатляваща книга за любовта като опасна лудост. Този текст сваля гащите на обществения морал, докато крещи, че това не е правилно. Това е книга за красотата на слабостта. Това е книга за забранените домогвания към удоволствието и към неговата бездна. Само следвам природата… Откъде идва тогава този черен ужас, който не мога да превъзмогна? Владимир Набоков има толкова умела изразна мощ, че всичко може да се разглежда просто като увлекателна игра. Или като домашно кино със специалните ефекти на уникални фрази и цапардосващи изречения. Vanity Fair нарича тази книга Единствената убедителна любовна история на XX век. Вероятно защото всяка друга любовна история преди това, независимо от перипетиите й, е звучала тривиално и познато. Лолита не носи някакво специално послание или поука по думите на Набоков. Тя просто изследва осъзнатата и особена сексуалност на един 40-годишен мъж, насочена към 12-годишно момиче. Нимфолепсия. Въпреки че тя не е девствена, когато започва връзката им, в края на книгата героят Хъмбърт Хъмбърт морализаторства над себе си, че й е отнел детството. Лолита: Как щеше да изкрейзи мама, ако научеше, че с теб сме любовници!

Книгата е укорявана като първообраз на детската проституция. Днес наричаме лолита всяка тийнейджърка, която се държи предизвикателно, изглежда секси или пък иска да прилича на жена. Допреди излизането на книгата момичетата са били просто момичета до деня на сватбата си.

БОМБАТА ЛОЛИТА
Истинският конфликт не е между героите в един роман, а между автор и читател, пише впоследствие Набоков. Първоначално пет американски издателства отказват книгата с аргументи като порнография и съд. В родината му Русия дълги години не е превеждан. Малко френско издателство за забранена англоезична литература публикува Лолита в два тома (чиято антикварна стойност днес е 55 000 долара). След това обаче Греъм Грийн изразява възторга си от нея, а Sunday Express я нарича най-мръсната книга. Лолита става световноизвестна, когато преодолява предразсъдъците и цензурата, появява се в  Ню Йорк Таймс Бук Ривю и е издадена от американското издателство Пътнам. Не аз съм прочут, прочута е Лолита, възкликва автора.

Дитер Цимер, дългогодишният немски преводач на Набоков и редактор на събраните му съчинения, говори в книгата си – Ураганът Лолита. Подробности за един епохален роман – за книгата като за бомба: Скандалът бе необходим, но можеше да се състои само в един-единствен исторически момент – когато на Запад падна сексуалното табу. Десет години по-рано книга като Лолита просто нямаше да бъде отпечатана, а десет години по-късно (когато табуто вече не съществуваше) скандал нямаше да има.

ЕМБЛЕМАТИЧНИ ЦИТАТИ ОТ ЛОЛИТА:
Нашето продължително пътешествие само оскверни с лъкатушна ивица слуз прекрасната, доверчива, мечтателна, огромна страна Америка.

Тя започна да се гърчи, да се върти, отметна глава, прехапа влажно блеснала долна устна, полуизвърнала се от мен и моята стенеща уста, господа съдебни заседатели, почти докоснах голата й шийка, докато премазвах в лявата половина на задничето й последния трепет на най-продължителния възторг, изпитан някога от същество, човешко или сатанинско.

1984, ДЖОРДЖ ОРУЕЛ

Дори да не се интересувате от политика, политиката се интересува от вас! Всички наши граждански действия са рамкирани от политиката на страната, в която се намираме. Факт. Дори любовта е повлияна от политиката. Защото, ще се съгласите, любовта в Иран и в Плевен не е една и съща. В Иран жените ходят забулени, а в Плевен с къси поли през зимата.

1984 е втрещяващ политически, антиутопичен роман, писан през 1948 г., който описва въображаемо тоталитарно общество от бъдещето. В него Министерството на истината се занимава с информацията, забавленията, образованието и изкуствата. Министерството на мира се занимава с войната. Министерството на любовта поддържа законността и реда. А Министерството на изобилието отговаря за икономиката. В романа за първи път се въвежда концепцията за Големия брат – организация от наблюдатели, които контролират всеки посредством двупосочни видеоекрани.

Действието се развива в Лондон, намиращ се под убийствено, цинично, еднопартийно управление. Всичко старо и красиво се намира под подозрение, сексът е подривен акт, а всичко означава обратното на онова, което се казва. Партията се стреми към власт заради самата власт. Истинското значение на романа според писмата на самия Оруел до издателя му е – да дискутира следствията от разделението на света на зони на влияние.

Този роман е грандиозно постижение с противопоставянето на тоталитарните системи в техния апогей – сталинизма и хитлеризма. Оруел е провъзгласен за литературен пророк, защото много от неговите идеи впоследствие се реализират наистина.

Така например, докато отиваш на работа днес в Лондон, биваш заснеман от стотици камери. Главният герой Уинстън поправя информацията във вестниците, като я съобразява с пропагандата, а съвременното ЦРУ също е поправяло статии в Wikipedia – статиите за иранския президент Ахмадинеджад, за ядрения арсенал на Китай – Който контролира миналото, контролира бъдещето. Big Brother пък влиза реално в домовете като TV шоу, а освен това се симулира тоталитарното общество чрез изолиране в специално построена къща, познаваме я отлично. Оруел прави зловещо предсказание за геноцида на човешки души в комунистическите държави – Русия, Чехословакия, Китай, Куба… България.

НЯКОИ ДАННИ:
– 1948 г. – е написана 1984;
– 1999 г. в Холандия започва излъчването на най-популярното реалити шоу в историята на телевизията – Big Brother;
– 28 Юни 2007 г. – Европейският съд за правата на човека задължава България да промени Закона за специалните разузнавателни средства, защото той нарушава основното човешко право на личен живот, с възможността за подслушване и следене;
– Юли 2007 г. – януари 2009 г. – майката на зам.министъра от ДПС Делян Пеевски купува вестниците Монитор, Политика, Телеграф и телевизия TV7;
– 2009 г. – министърът на вътрешните работи Михаил Миков съобщава в Народното събрание, че за 2008 г. от министерството са събрали 330 000 мобилни разпечатки и трафични данни от телефоните на хората;

ЕМБЛЕМАТИЧНИ ЦИТАТИ ОТ 1984:
Патрулите не бяха страшни. Страшна беше само Полицията на мисълта.
Човек трябваше да живее – живееше по навик, превърнал се в инстинкт – със съзнанието, че всеки негов звук се улавя, и че, освен когато е тъмно, всяко негово движение се следи.
Най-хубавите книги, осъз­на той, ти казват онова, което вече знаеш.
Ако чувстваш, че си струва да запазиш човешкото в себе си, дори това да ти носи беда, значи си победил.

ПОРТРЕТЪТ НА ДОРИАН ГРЕЙ, ОСКАР УАЙЛД, ОСКАР УАЙЛД

Циничният бисексуален ирландец Оскар Уайлд има аксиома, че интелектът нарушава хармонията на всяко лице. Вероятно затова университетските преподаватели не се явяват на конкурси за красота. Тоест, красотата е нещо като природна забележителност сама по себе си. Портретът на Дориан Грей пък е литературно доказателство, че красивият човек без душа е тяло минус човек. Всъщност Уайлд продължава темата на Фауст от Гьоте за отказа от душа. Дориан Грей е изключителен красавец, на когото всички се възхищават. След като неговият приятел, художникът Базил Холуърд, му нарисува портрет, Дориан се възгордява от красотата си и пожелава да остане завинаги млад, а портретът да старее вместо него. Желанието му се сбъдва и лицето на омагьосания портрет не само старее, но и разкрива всички пороци и грехове, на които героят става жертва.

Въпреки че с много хумор и остроумие Уайлд иронизира предразсъдъците и порядките на викторианското общество, книгата е азбучен показалец на вечните стремежи – красота, удоволствия, слава, богатство. „Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним.“ Но с имането на всичко, което ни предлагат другите, е големият риск да изгубим собствената си форма, личното съдържание.

ПОРТРЕТЪТ ДНЕС
Портретите с култа към младостта и красотата днес са навсякъде. И всичко щеше да бъде наред, ако показната, фасадна красота, не беше единствената цел на много от надпреварващите се лешояди. Но пък затова красотата със смисъл е толкова ценна.

А как ли Оскар Уайлд би коментирал феномена Facebook? Там, където всички присъстваме с най-хубавите си портрети и подбрани фрази. Защото не е ли Facebook мултипликация на единствения роман на Уайлд – Портретът на Дориан Грей.

Не е ли Фейсбук платформа за деформация на нашите образи? Място за складиране на различните ни състояния, където расте друг наш, паралелен имидж.

А в реалния живот ние сме други – по-истински, търпящи живота. Докато онлайн оставяме снимките ни да бъдат деформирани от нечии чужди представи за нас. Но да отстъпим привилегията към философстване и афоризми на гения.

ЕМБЛЕМАТИЧНИ ИЗВАДКИ ОТ ПОРТРЕТЪТ НА ДОРИАН ГРЕЙ
Изпитах странното усещане, че съдбата се готви да ми предложи изтънчени удоволствия, но и не по-малко изтънчени мъки.
Геният винаги надживява Красотата. Тъкмо поради тази причина ние се стремим да се образоваме колкото е възможно повече.
Да, това е една от най-големите тайни на живота: умението да лекуваш душата си с преживявания и да оставиш душата ти да те лекува от преживяванията.
И най-обикновеното нещо придобива очарование, щом започнем да го крием.
Ние не можем да понесем у хората недостатъците, които притежаваме сами.
Има едно-единствено нещо по-лошо на света от това да говорят много за теб и това е – да не говорят изобщо.
Младите хора мислят,че парите са всичко, а когато поостареят, вече са напълно убедени, че е така.

БОЕН КЛУБ, ЧЪК ПОЛАНИК

Повечето хора явно са приели алармата Боен клуб, отпреди 10 години, просто като един суперяк филм. Но книгата на Поланик, трансформирана във филма на Дейвид Финчър, е крещене в лицето на грешната икономическа система.

Боен клуб е модерната шизофрения. Боен клуб е втрещяваща книга на Чък Поланик. Текстът изследва модерната личност с няколко паралелни живота – работа, членство в микрообщества и двойнствен живот на мозъка, в резултат на стрес и безсъние.

Безименният главен герой се бори с яростта си към консуматорското общество и порядките в американската култура. Чрез свой алтернативен на реалния живот образ, създава таен боен клуб за радикална психотерапия – с агресия над тялото и анонимни мъжки битки. Заради бягството от ежедневието. И защото пътят към съвършенството минава през болката.
Ние също сме част от глобалното селище на марките и зависимостите, за които Поланик говори. Още от малки ходим в Макдоналдс, акаме в гърненца Chicсo и носим бебешки дрешки Adidas. Животът ни е изтъкан от кодовете на марките. Обичаме ги, те ни правят доволни. Консуматорството е най-масовият и най-мощният фундамент на културата ни на живот. Ние сме това, което ядем. Просто светът е еволюирал така. Всеки път, когато купуваме, получаваме удоволствие, но след това имаме нужда от нова покупка. Имаме още и още нужди. И от целия този процес изкристализират липси – на свобода, на пълнота, на смисъл. Именно срещу това е бунтът на Тейлър Дърдън. Той се отказва от всички материални притежания в името на свободата си. Отказва се да влиза в малки болни общества, за да има свобода. Отказва да обитава здраво тяло, за да е свободен духът му. С фанатизираната си група производители на сапун – тръгва да руши системата като атакува банките… Не е ли сегашната световна икономическа криза криза на недоимъка на рационално използване на благата и услугите. На грешната подредба на ценности, на споделянето, за сметка на алчността. Книгата пародира с човешката глупост, обезличаването, зависимостта от материалното. Но благополучието на вещите, мечтата на всеки модерен човек, не носи задължително щастие и се оказва, че хората ходят на работа, която не харесват, за да си купят неща, от които нямат нужда. И заети с това да смучем ресурси, ние не се замисляме за бъдещето, когато тези ресурси ще свършат. Тогава ще сме принудени да влезем в световен боен клуб за тях. Героят Дърдън обаче заменя наличната система със своя – също неуспешна. Тогава? Можем да бъдем в системата като съвестни граждани. Или да правим сапун!

ЕМБЛЕМАТИЧНИ ИЗВАДКИ ОТ БОЕН КЛУБ:
Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук.

Ние сме поколението Х на историята. Без цел и място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот.

Презервативът е стъклената пантофка на нашето поколение. Нахлузваш си един, когато срещнеш непознат. Танцуваш цяла нощ. После го изхвърляш. Презервативът имам предвид. Не непознатия.

ОТ БИОГРАФИЯТА НА ЧЪК ПОЛАНИК:

Поланик, а не Паланюк. Просто баба му се казва Пола, а дядо му Ник. Чък прожектира филми, мие чинии, репортерства във вестник. Става писател, заради думите на учителя си г-н Олсен, който му казва, че се справя по-добре в писането, отколкото в подпалването на огън. Споделя, че ако не е писател, ще обучава в занаята на Минимализма в писането. Вдъхновява се за Боен клуб от един купон, на който се сбива заради това, че пуска силна музика. След това отива в службата си, но никой не забелязва синините му. Слуша Radiohead, NIN и Prodigy. Бойните клубове са измислени за целите на книгата, но в България има уебсайт на такава организация.

Прочети повече и за първата петица в селекцията на нашите любими вечни книги.

Сподели:
Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *