Благи думи, зян дела не правят!

Инициативата „Стародумци“ желае да възкреси старите думи в българския език, а ние ти разказваме повече.

0 коментара Сподели:

Старите думи в нашия език са благи като мед и топли като баница. Те са изричани много пъти от устите на нашите баби и дядовци, а произнасянето им ни връща в босите лета по шарените калдъръми и под цъфналите вишни. „Немой да плачеш или Оти сега се лютиш?“ са фрази, които съвсем нарочно казваме и до днес, дори тихичко вкъщи, за да се върнем пак там, където ни беше убаво, сгодно, топло и където имаше и леб за душите, и огин за ръцете. Затова с огромни усмивки ти съобщаваме за инициативата на Момчил Цонев – „Стародумци“.

Тя има благородната задача да възроди старите думи, които толкова обичаме.

Момчил е обявен сред 20-те най-изявени млади личности на България за 2018 г. в класацията на младежката организация Junior Chamber International заради културния му принос към родния му град Габрово. Той е автор на множество културни проекти в Габрово като първата градска онлайн енциклопедия Gabrovowiki, базирана на модела на Wikipedia,

първата градска компютърна игра у нас Gabroville, международния уличен фестивал 6Fest Gabrovo, а в момента работи и по други две големи начинания – общностната медия за добротворчество „Добрите българи“ и регионалната инициатива „Балканджии – сърцето на България“ за култура, история и туризъм на селищата от Предбалкана в областите Велико Търново, Габрово и Ловеч.

„Стародумци“ не иска да измести новите чуждици в езика ни, а да го направи още по-колоритен, звучен и жив с позабравени днес думи.

Инициативата отправя призив към всеки да сподели стари думи от различни райони на страната, които знаем от нашите баби и дядовци,

което можеш да направиш на страницата на проекта точно тук. Ако и ти като нас си търсач на отдавна позабравени речеви съкровища или просто искаш да си спомниш времената на джанките, игрите на криеница, филиите с лютеница и оная чудна миризма на гора, на китеници и стара къща – не пропускай да им пишеш, защото и за душеприказчик, и за моабет – все думи се искат и някой да ги реди красиво.

За още сладки думи – виж Мария Лалева или история за съдбата, любовта и морето.

Или прочети защо Световният ден на поезията е световен ден на всичко.

За останалото – инстаграм профилът ни те чака.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *