Здравка Евтимова отвъд „Кръв от къртица“

Жената зад сянката на разказа си

  • 06.03.2019
  • от Кристина Димова

„Кръв от къртица“ се превърна в събитие за българската литература, като стана първият български разказ, попаднал в американски учебници. Изписа се много за него както от авторитети, така и от всеки, който иска да изрази мнението си като коментар във Фейсбук. Другите разкази на Здравка Евтимова обаче останаха в сянка. А на такъв талант трябва да се отдаде заслуженото не само заради едно произведение.

Здравка Евтимова е майстор на късия разказ. Стилът ѝ се отличава с рязка лаконичност и не може да бъде сравнен с българските ѝ колеги по перо.

Думите ѝ са като заковани и удрят право в сърцето. В историите си тя ни представя герои, които трудно можем да определим като единствено добри или лоши. И докато в повечето български разкази наблюдаваме едни простички хора с още по-простички съдби, в които ухае на меланхолия, в тези на Здравка Евтимова винаги има и нещо малко по-различно, разчупено от нормата, което прави написаното още по-интересно.

Когато четете Здравка Евтимова, виждате един чудовищен талант и помитаща емоционалност. Когато слушате Здравка Евтимова – разбирате, че това е дълбоко ерудиран човек, когото може само да се надявате да срещнете. Всяка нейна дума е на място, а финото ѝ присъствие може да накара и най-големия слон в стъкларски магазин да се превърне в балерина. Преди всичко обаче Здравка Евтимова е синоним на скромност. В нея няма да видите горделивост, въпреки че може да си го позволи. Тя често превежда нещата си сама, изпраща ги отвъд България и е посланик на словото ни извън границите ни. И е желязната лейди на литературата ни. Желязна, защото талантът ѝ е непоклатим, а думите ѝ тежат на мястото си.

„А човек, който не ти каже „довиждане“ и си отиде, не е човек, а есен.“

Всеки може да открие себе си в някой неин разказ. Аз се открих в „Октомври“. В живота си не бях чела каквото и да е произведение, което да съдържа усещането за неслучила се любов по-добре от това. Дали защото съм пристрастна към този месец като към мой, или защото Здравка Евтимова просто пише като звяр – няколко минути след прочитането стоях и гледах в точка. „Октомври“ е част от сборника ѝ „Юлски разкази“, в който няма нито един слаб текст. Това не е изключение само за българските автори, а за писателите изобщо. Не мога да си представя какъв човек стои зад тези думи, зад усещането за човещина и реализъм. Но големите трудно си ги представяме, те самите са легенди, до които не всеки има възможност да се докосне. Тя ни предоставя възможност да го направим чрез словото ѝ.

Извън творчеството си Здравка Евтимова е родом от Перник, има мъж и три деца. Радва се на 4 внучета – 3 момичета и 1 момче. Това е жена, която е същински портрет на силата в човешки образ. Прави панталони, сако, риза, къса коса, тъмни очи и много, много тънка усмивка. Казва, че след над 30 години брак обича мъжа си дори повече, отколкото в началото. Здравка Евтимова живее и досега в Перник, като смело твърди, че това е най-хубавият град и не би го заменила с друг.

Успехът на „Кръв от къртица“ бе само повод да се обърнем към първата дама в съвременната ни литература.

Здравка Евтимова е пример за подражание както на писателите, така и на хората. Талантът ѝ е безспорен – удостоен е с множество награди. Начинът, по който говори, по който прави пауза, за да каже най-правилната дума – това е нещо, на което трябва да се учим от нея. Във времена, в които всеки говори много за теми, по които не знае нищо, трябва да бъдем Здравка Евтимова. Човек, който не говори много, но когато казва нещо, то е с най-правилните думи. И с тях казва всичко.

Припомняме си пет от великите стихотворения за България

Ето и няколко любими и малко познати книги на класиците

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв