Пусни народа да си кара скейта

5 причини защо ограничаването на възможностите за каране в града е абсурдно

  • 10.01.2019
  • от Десислава Павлова

Градските спортове са този задължителен компонент от уличната култура, без който тя определено би изглеждала в пъти по-скучна. Трудно можем да си представим голям град, където и да е по света, в който няма дори и малка общност на скейтъри, блейдъри, хиксъри, или любители на ърбан културата като цяло. Събират се на познатите места, за да покарат за кеф, кръстосват града в търсене на нови, където да се предизвикат, организират събития и състезания, за да популяризират спорта или участват в тях, за да покажат какво са научили и да развият потенциала си в конкуренция с по-напредналите.

Ако покрай празниците, улисан в избор на подаръци в последния момент и планиране на по-яко от миналогодишното парти за Нова година, все пак ти е останало време да се ослушаш в информационния поток, то вероятно знаеш за притесненията на скейт общността в София. И тъй като леко се притесняваме, че

зад сложните словосъчетания в новата Наредба за обществения ред може да се е скрило неразбирането за значението на спорта за уличната култура, решихме да дадем няколко причини, поради които ограничаването на възможностите за каране на скейт в града е пълна глупост. 

За всеки случай.

1. Скейт и лонгбордингът, BMX-ът, блейдовете и още редица спортове (като паркур/фрийрън и слаклайн) спадат към семейството на така наречените градски спортове. Да ограничиш практикуването им в града е все едно да забраниш достъпа до планината за алпинистите. Не че няма да се намерят други места за тренировки и усъвършенстване на уменията (закритите скейт паркове са чудесна алтернатива, например), просто не е логично и определено звучи сякаш искаш да се заяждаш, без да имаш основания за притеснение.

2. През 2020 скейтбордингът ще направи своя дебют като официална дисциплина на летните Олимпийски игри в Токио. Както е обявено на сайта на Токио 2020, към програмата се присъединява спортът, който е “есенциална част от уличната култура”. Дисциплините, в които скейтърите ще се състезават са две: парк и стрийт, а втората ще се провежда по трасе със задължителните елементи от “градското обзавеждане”: стълби, парапети, пейки, рампи и др. Това, разбира се, не е случайно.

На първо място, скейтът е възникнал на улицата и на второ - между карането на рампа, в парк и по различни елементи има съществена разлика и съответно - изискват се различни умения, за да бъдеш добър.

Позволяваме си още една аналогия и сравняваме невъзможността да караш градски елементи с невъзможността да бягаш с препятствия, ако се готвиш за тази дисциплина.

3. Възможностите за скейт в България отдавна привличат вниманието на редица про карачи от цял свят. Името на столицата ни се е появявало не веднъж в материали на водещи медии с фокус върху екстремните спортове или градската култура. И за разлика от публикации при колегите им, разглеждащи политико-икономически проблеми, е споменавано с добро.

НДК е спот, сравняван с MACBA - музеят за съвременно изкуство в Барселона, емблематично място за световната общност, където можеш да срещнеш скейтъри от всички страни на глобуса - Европа, Бразилия, САЩ, Южна Америка.

Е, ако им бъде забранено да дроп-ват по безценната инфраструктура на София (която впрочем наистина излиза “безценно”, имайки предвид милионите, усвоени за изграждането ѝ), едва ли ще ги срещнеш скоро пак тук. Скейтърите имат нужда от градската инфраструктура, за да могат да развиват креативността си и именно смесицата от соц, постсоц и модерна такава предизвиква интереса им към София и България. Присъствието на чуждестранни скейтъри в която и да е страна, пък неимоверно води до прогрес в местната култура и желание за вдигане на нивото.

4. От възникването си през четиридесетте на Западното крайбрежие на САЩ, скейтбордингът вече не само е прекосил океана, но е стигнал толкова далеч, че запалена общност от скейтъри се е формирала даже в държави от Близкия изток. Техеран, столицата на Иран, например, е един от градовете, където културата обединява млади хора от всякакви прослойки, още повече - скейтбордингът е един от малкото спортове, който момчета и момичета практикуват заедно. Очевидно е, че

“бутането на дъската” е много повече от спорт и ограничаването му просто до средство за придвижване (което може да се случи, ако триковете, каскадите и прочие бъдат санкционирани), би “забутало” столицата ни някъде далеч отвъд пределите на тези от “третия свят”.

5. Карането на скейт отдавна е част от облика на столицата не само защото “нахалните гамени” го намират за готино, а и защото спортът носи след себе си поредица от “способи” да бъдеш част от постоянно развиващото се съвремие. Дали ще се пуснеш до магазинчето на скритата софийска улица, за да разгледаш нова дъска или просто, за да изпиеш по бира, дали ще прекараш четири часа в преслушване на нова музика, която да те провокира за нови трикове, или ще тръгнеш на обиколка (понякога виртуална) в търсене на най-ярките образци на уличното изкуството -

градските спортове те правят част от средата, в която живееш, карат те да следиш развитието ѝ и да се стремиш да го подпомагаш.

И въпреки някои обвинения - не, не те правят вандал, който умишлено пречи на майките с колички да разхождат децата си, нито глупак, който иска да потроши новопоставените пейки (нали, ако ги няма, няма да има къде да се кара?!).

Нека се съберем заедно в тази борба с поредния абсурд, опитващ да потули съществена част от градската ни култура без никаква основателна причина, и рамо до рамо и дъска до дъска, да защитим нещо добро, в което вярваме. Присъедини се и ти! Как и къде можеш да разбереш тук.

Ето и някои места, на каито можеш да спортуваш и да се забавляваш на закрито

Планината те чака, пистите в Боровец също

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профилът ни и разбери пръв