QUEEN are the champions

„Бохемска рапсодия” е филмът, който феновете са чакали цял живот

  • 10.11.2018
  • от Даниел Левенджиев

Филмът за живота на Фреди Меркюри ще раздели публиката в киносалона на две основни агитки – тези, които са болните фенове на звездата и са готови да изтърпят всяка дупка в сюжета, стига да има достатъчно музика от големите колони, и, естествено, докоснатите от бандата, но почитатели с по-хладен ентусиазъм. Първите буквално ще си скъсат ризата от кеф и ще пеят със запалки във въздуха на финалните песни. Вторите ще се чувстват сякаш са попаднали насред ритуала на секта, която ненапълно разбират.

Да, филмът има своите несъвършенства, но блести с едно гигантско качество: Реми Малек не просто играе Фреди Меркюри – той е ФРЕДИ във всеки жест, във всяка дума, във всеки поглед.

Изпълнението му е толкова дълбоко и пълно с нюанси, че чак е плашещо колко навътре в ролята е влязъл.

Иначе за хейтърите, които мрънкат, че можело и по-добре, нека припомним: цяло чудо е как филмът се случи изобщо. Актьорът в главната роля беше заменен (Саша Барън Коен е велик, но все пак е комик), режисьорът беше уволнен (Браян Сингър, иначе сериозно момче и създател на класики като X Men и „Обичайните заподозрени“, явно изплиска тотално и беше изгонен по време на снимки), пък и цялостното предизвикателство да направиш филм за Queenс 55 милиона, което за съвременните кино стандарти е еквивалентът на 5,5 лева. Най-много критики отнася сценарият заради доста неточности и прескачане на цели глави от историята, но пък за мен лично той работи идеално като скелет, който да изнесе тежестта на по-важните елементи – смешките и песните.

Все пак това е  филм на ръба на рок операта, който напук на всички закони в киното завършва с 15-минутно епично лайф изпълнение на „Уембли“. Той е създаден с идеята да разплаче феновете, не членовете на Академията. Ако по пътя отнесе някой „Оскар“, разбира се, ще е добре дошло. Самият факт, че бисексуалността на Фреди Меркюри е представена с тънки детайли, без да е акцент в историята, е показателен. А че „Бохемска рапсодия“ е постигнала целта си, най-добре потвърждава бокс офис успехът му – само за седмица той вече има приходи от близо 180 милиона и опашки пред киносалоните.

Очи в очи с театъра с Дарин Ангелов