Летящият българин

Особености на балканското летене

  • 10.11.2018
  • от Тео Чепилов

Някои наши национални черти сякаш не са се променили от „До Чикаго и назад“ насам и голяма част от тях определено избиват при летене. Дали заради сравнително новото преживяване пътуване зад граница или заради така характерната на Балканите съпротива срещу прогреса, въздухоплавателният транспорт все още затруднява повечето ни сънародници и ето част от смешните ситуации, които произлизат от това.

Модерният българин не пътува накъдето го дърпа сърцето, а ако нещо изпадне далавера – има ли промоция на полетите към даден град, той моментално се пре- връща в топ туристическа дестинация. „5 евро за билет до Лайпциг – мноо ясно, бате!“, казано с вътрешното усещане, че лоукост компанията тоя път яко се е прецакала.

При самолетните билети напоследък малките буквички са по-важни от големите – ако не ги прочетеш добре, най-много да стане хитрата сврака с двата крака и евтиният полет да ти излезе скъпо.

Естествено истинският българин не чете някакви тъпотии – той идва на летището пет минути преди затваря- нето на гейта, отива да се чекира офлайн с предреждане на опашката и няма никакви принтове-мринтове. За сметка на това носи ръчен багаж тип бохча с размери на бежански лагер, който успява да набута през мерилката с помощта на крак.

Докато служителките на компанията любезно се опитват да му обяснят, че се е наиграл с чекирането, той не спира да крещи и минава през всички фази на българското приемане на загубата: отричане („Ма кви малки букви ма, нямаше малки букви!“), безпомощност и гняв („Ти знаеш ли аз кой съм? С един телефон ша ви уволня всичките, ей!“), договаряне („Какви двайсет евро?! Повече от седем лева не давам!“), депресия (тихо под мустак – „Ай ша ви таковам в таковата, ша ви се не знай и такивата“), приемане (изсипва куп сто- тинки и намачкани двулевки – „Айде, влачете бе, пийте кръв сиромашка!“). Умният пътешественик вече пътува с малка чанта и чекиране през апликация, за да избегне точно тази опашка, но това е съвсем друга история.

След като премине първото изпитание, идва най-страшното – проверка на ръчния багаж, която всеки път изненадва нашенеца. Докато отново и отново, мърморейки, се връща през металотърсача, защото е забравил я телефон, я колан, я винтоверт, я куп стотинки, разпръснати във всеки възможен джоб, на скенера изплуват ужасни истини в яркооранжево от ръчния му багаж. Човекът е чувал, че на борда „не хранят“, затова е тръгнал зареден с няколко жизненоважни бутилки (два вида ракия и вода от Централната минерална баня), сандвичи с лютеница и салам „Камчия“, а ей така, за всеки случай – буркан кисело зеле в чекирания куфар.

Най-накрая, след като половината му ръчен багаж е конфискуван, а той щателно преджобен и изтръскан с джобовете надолу, идва време за чакането на гейта.

Винаги ще познаете кой е българският полет по запазената ни марка четири опашки – една отляво, една отдясно, една по средата и една от хора, които се опитват да предредят някоя от другите опашки. Цялото това ръгане, бутане и сумтене е за самолет, в който имаш място и няма как да останеш ненастанен, а разлика в качеството на преживяването между места 4C и 43B на практика няма. Все пак това е ниско- тарифна компания – няма как пътуването да е по-приятно от претъпкан междуградски автобус.

Между другото, полезен съвет – приорити за 10 евро вече не просто дава право да влезеш първи в самолета, а получаваш и нещо далеч по-важното: бонус чанта.

Навремето самолетите може да са били като ресторант над облаците, с приветливо обслужване и магически ордьоври, сега обаче получаваш сух сандвич с чаша кола за преглъщане на цена, която би накарала руски олигарх да повдигне вежда. Това важи и за редов- ните авиокомпании, където обядът е хлебче с шунка и кашкавал, ако си вегетарианец – само с кашкавал, ако  си веган – само хлебче, а ако вече искаш нещо без глутен,

получаваш „Миии“ и свиване на рамене.

Макар да не ни забавляват кулинарно, на борда са предвидени всякакви други развлечения – от казино с търкане на талони до битпазар с всякакви воднисти парфюмчета, кисели шоколадчета, дървени часовници и бижута тип пластика, които не биха зарадвали никого. За друг ентертейнмънт всеки се спасява поединично: филм няма, а списанието е каталог. Затова и предприемчивият българин вади от бохчата лаптоп, зареден с екшъни от замунда, и почва да гледа по модела на порното – игнорир на сюжета и прескачане между екшън сцените.

По традиция всяко приземяване завършва с бурни аплодисменти като преди бис на Веско Маринов. Българите още не могат да свикнат, че кацането е логичният завършек на всеки полет, и много се вълнуват как сме пристигнали. Толкова, че веднага след като се залепим за пистата, се изправят и в поза „Г“ запълват пътеките…нищо че ни остава още дооооста придвижване по пистата до ръкава.

Полетът е свършил, но приключението тепърва започва – чакането на багажа е тъжна гледка: всички куфари с изпърдял вид и се търкалят като пияници по пътеката на метрото. За нискотарифния българин има и още една тъжна изненада: киселото зеле е експлодирало в чекирания багаж, унищожавайки целия му гардероб колекция есен- зима 2008. Следва серия нейм-чекване на майки от първо до девето коляно, но за щастие в Лайпциг никой не може да разбере псувните ти. Остава ти само да се разведриш в къщата-музей на Менделсон или Музея на облия ъгъл в бившата щабквартира на Щази. Честито – фатален фейл.

Ето и кои са 10-те най-забавни фейсбук групи